Just friends

Десета глава

В момента в който щях да натисна спусъкът вратата се отвори.
-Госпожице не-изкрещя Алекс и изтича до мен. Взе пистолета от ръката ми и го хвърли някъде.-Каква глупост щеше да извършиш, знаеш ли?
-Той не ми повярвя- казах и заплаках-Не ми повярва.
-Шш, спокойно-каза и погали главата ми.
Избърсах една сълза и го погледнах в очите.
-Той не ми повярва, разбираш ли?-казах и заплаках отново.
-Искаш ли да извикам вашите-попита ме и тръгна към вратата.
-Не, те не знаят нищо- казах и прегърнах краката си.
-Сама ли ще стоиш цяла нощ?-попита Алекс
-Мхм-кимнах
-Помоли майка ти да остане при теб, не е добра идея да оставаш сама
-Ако я повикам, тя ще започне да задава въпроси, а аз не съм готова да отговарям на тях.
-Тогава?
-Ако искаш..... остани тук
-Сигурна ли си?
-Мхм
Станах и отидох да си легна. Легнах на леглото и се обърнах към Алекс, който сядаше на фотьоила до леглото ми.
-Алекс- повиках го- може ли да не казваш на нашите за...
-Може, но имам едно условие
-Какво?- попитах и седнах в леглото.
-Да не си помисляш отново да вършиш такива глупости.
-Добре-казах и легнах отново.-лека нощ.
-Лека нощ

Събудих се и огледах стаята. Алекс го нямаше.  Нямах желание да ставам  Взех дистанционното и телефона от нощното шкафче. Пуснах телевизора и намерих някаква анимация. Включих телефона си. Джак не ми беше звънял  нито писал. Явно не ме обича и всичко е било една красива лъжа. Отново заплаках. Изведнъж телефонът ми звънна.
-Ало-прошепнах тихо
-Ало, аз съм Алекс, Ема как си
-Добре
-Пак си плакала, нали
-Малко-отговорих му
-Довечера искаш ли да те взема и да се разходим по крайбрежната
-Аз..... не мога-отговорих му.
-И какво цял ден ще стоиш вкъщи и ще плачеш
-Мхм
-Нали ми обеща да не вършиш глупости
-Аз...
-Довечера ще те взема и ще се разходим
-Добре
-Чао, Ема
-Чао -казах и затворих телефона.
Станах от леглото и отворих гардероба си. Извадих къси панталонки и потник. После влязох в банята и си взех душ. Излязох от банята и облякох чисто бельо, потника и късите панталонки.
Слязох и видях бележка на хладилника "На пазар съм"мама. Отворих хладилника и извадих млякото. Направих си кафе и си сипах чаша мляко.
Часът беше 14:30 и мама си дойде. Носеше много чанти.
-Миличка прибрах се-каза и влезна в стаята.
-Мамии-извиках и отидох да и помогна.
Започнах да вадя нещата от чантите. Щом ги подредихме седнахме на дивана и мама сипа по чаша сок.
-Мамо, тати изглежда се разбира с Алекс-казах и отпих глътка сок.
-Да, прекарват доста време заедно, а и Алекс се оказа доста добро момче, впредвид тежкото детство което е имал.
-Тоест?-погледнах я
-Родителите са го изоставили
-Ахаа
-Хайде да обядваме.
-Мамоо, аз преди малко закусвах
-Добре, хапни поне салата.
-Само салата- казах и тръгнахме към масата.
Часът беше 16:30 и се  качих да се оправям за разходката. Облякох пола и потник. Сложих си сандалите и започнах да се гримирам. Бях готово и слязох при мама.
-Изглеждаш чудесно, миличка къде отиваш?
-Аз...отивам на разходка с Алекс-казах
-С нашия Алекс?- попита учудено мама
-Да
-Добре, приятно прекарване.-каза и се усмихна.
Входната врата се отвори и тати езна.
-Здравей тати-казах и го целунах по бузата.
-Миличка, къде отиваш с тази къса пола?
-Остави я Том тя вече не е малка-скара му се мама.
Алекс се появи на вратата и аз излязох.
-Здравей, Ема
-Здрасти Алекс-казах и тръгнахме към спортната кола.
-Изглеждаш чудесно-каза докато ми отваряше вратата на колата.
-Благодаря

Качи и запали колата. След което потеглихме. Стигнахме до крайбрежната и Алекс паркира колата. Разходихме се и после седнахме на една пейка.
-Снощи защо направи онова?-попита ме изведнъж
-Защото..-можех ли да му се доверя- един човек не ми повярва-казах тихо
-Това го разбрах. Какво като не ти е повярвал?-каза и ме погледна.
-Беше ми обещал  винаги да е до мен и да ми вярва-казах и заплаках.-а сега го няма, каза ми да се махам.
-Шш, тихо-каза и ме прегърна
-Какво ще правя без него- прошепнах в прергъдката-Няма смисъл да живея.
-Имаш вашите, Ема, заради тях ще живееш. Баща ти те обожава, как ще живее без теб.
След минута започнах да смея.
-Защо се смееш?
-Запознахме се преди по-малко от 24 часа, а вече за втори път ме утешаваш, нелепо е. Плюс това аз дори не те познавам.
-Нали снощи се запознахме
-Знам само името ти, каква кола караш и къде работиш, това е прекалено малко информация.
-Добре, кажи какво те интересува.
-Нека да помисля-казах и сложих пръст на устните си-Първо искам да знам на колко години си.- попитах и го погледнах
-На 23, друго
-Имаш ли си приятелка
-Не
-Да не ме лъжеш
-Да Ема лъжа те. Имам две жени, пет деца и чакам внуче- каза и аз избухнах в смях.
-Ти си имал чувство за хумор-казах и продължих да се смея.-Значи ще ти викам Дядо Алекс
-Други въпроси имате ли гожпожице Джонсън?
-Засега не, господин Картър-отговорих и започнах да се смея-по-скоро дядо Алекс.
-Искаш ли да се разходим още малко.
-Да, става-казах и станах от пейката-Само гледай да не се измориш, защото си стар дядка-и зяпочнах да се смея.
Вървяхме по крайбрежната и едно малко плачещо момченце се затича към мен.
-Мама, мама-викаше то и ме прегърна
-Ей, мъник аз  не съм мама. Мама ли загуби.-попитах го
-Мама, няма-каза детето и покри очичките си
-Как се казваш? - попита го Алекс и в този момент една жена се затича към нас.
-Били-извика тя и детето се обърна към нея.
-Мама-каза с усмивка и разпери малките си ръчички.
Жената го прегърна и усмивката му стана още по-широка.
Разходихме се още малко и решихме да се прибираме.
-Колата е готина-казах докато пътувахме
-Подарък ми от баща ти за дипломирането.
-Ахаа, не си ли малко стар за такава спортна кола, а дядо Алекс? -кязах и почнах да се хиля.
-На теб ти е много смешно май
-Дам, трябва да ме запознаеш с жените си
-Като си намеря жена обещавам, че първо ще я запозная с теб.
-Аз....вече не вярвам  на обещания- казах тихо и една самотна сълза се спусна от окото ми.
Изведнъж колата спря и видях, че вече сме пред къщата.
-Благодаря за разходката-казах, след като слязох от колата.
-Утре искаш ли......пак да излезем-попита докато вървяхме към къщата.
-Аз.....
-Какво ти?
-Незнам
-Утре може да отидем някъде другаде-попита с надежда.
-Добре-казах и тръгнах да влизам
-Ема имам предложение за теб
-Какво?
-Искаш ли да работиш при мен
-Добре става
-Утре ела в холдинга
-Добре ще дойда с тати.
-Чао, Ема
-Чао, дядо Алекс.
                     For more, please vote!!!!