Just friends

Дванайста глава

Слънцето блестеше през прозореца и аз отворих очите си. Огледах стаята и видях че е празна. Станах и омотах една хавлиена кърпа около тялото си. Отидох до прозореца и се загледах. Гледката беше красива. 
-Добро утро-прошепна Алекс и аз се обърнах. Беше само по хавлията омотана около кръста му.
-Добро утро -отговорих му -Виж ако за теб е било просто една....-прекъсна ме като сложи  пръст върху устните ми.
-Не,..-каза и се доближи до мен
-Аз....ще те разбера ако е така, не се чувствай длъжен, наистина. Сега ще се върнем в градът и ще забравим какво е станало снощи.
-Защо да забравим нещо толкова красиво, а дребен?
-Алекс, аз съм бременна, забрави ли?
-И какво. Аз искам и теб и детето ти. Това че не е от мен, не означава че няма да е мое. Ще бъде моето дете и ще ме нарича "тати", а аз ще го обичам и ще се грижа за него.-каза и ме притегли към себе си.
-Наистина, не си длъжен, ще се справя сама.-казах тихо
-Искам да съм с теб Ема- прошепна и допря челото си до моето.
-Аз.....- и той отново сля устните ни. Не знам защо, но не исках целувката да свършва.
След миг се отлепихме един от друг.
-Сега отиди и си вземи душ,  а аз ще направя закуска.-каза и ме пусна от прегръдката.
Влязох в банята и се изкъпах. После облякох дрехите си, които вече бяха изсъхнали. Слязох по стълбите и отидох на масата, където той подреждаше храната. Седнах на стола и започнах да слагам храна в чинията си.
-Алекс, баща ми звънял ли е-попитах след като и той седна на стола до мен.
-Мхм, ще ни чакат за обяд и чичо ти ще дойде.
-Добре, а нали няма да кажеш за бебето
-Нали ти казах, че няма да му кажа. Ще му кажем когато искаш.
-Ние?
-Мхм, ние заедно ще му кажем за бебето ни.-каза и се усмихна.
Приближиш лицето си към неговото и го целунах. Всеки път когато го целувах имах чувството че мозъкът ми блокира.
-Хайде сега яж, защото бебчо е гладен- каза и ми даде едно парченце кашкавал.
След като приключихме с  закуската, тръгнахме обратно към градът. Пътувахме и по едно време ми стана лошо.
-Алекс, спри-казах и той веднага отби.
Слязох от колата и изтичах до едно дърво, след което повърнах.
-Спокойно-каза Алекс и прибра косата ми.-По-добре ли си?- попита след като се успокоих.
-Мхм-казах и се облегнах на него.
-Хайде-каза и тръгнахме обратно към колата. Щом се качих в колата се облегнах на седалката. След малко и Алекс се качи в колата и потеглихме към къщата.

-Ем, събуди се-чух Алекс да казва-Пристигняхме.
-Аз....заспала съм-прошепнах и се прозях, а Алекс се усмихна.
-Хайде да слизаме- каза и слезна от колата. После дойде и ми отвори вратата. Слязох и пак ми се зави свят.
-Алекс...-казах и след миг усетих ръцете му около кръста си.
-Всичко е наред-прошепна и ме прегърна.
Извадих ключовете от чантата и отключих къщата.
-Чичооо-изпищях и се затичах към чичо, който седеша на дивана.
-Мъниче- каза и ме прегърна.
-Как е моят любим чичо- попитах и седнах на дивана до него.
-Чудесно- усмихна ми се той- Е, колко време ще останеш тук?
'Няма да си ходя
-Как така? - попита баща ми.-Няма ли да се върнеш в Маями?
-Ако не ме искате ще си ходя- казах и се нацупих, а Алекс ме  погледна уплашено.
-Стига, глупости миличка- каза баща ми и ме прегърна.-Без теб е скучно вкъщи.
-Или просто те мързи да готвиш- повдигнах едната си вежда и започнах да се смея.-Е какво става чичо, намери ли  си приятелка?- казах и се обърнах към чичо.
-Не
-Значи утре може да отидем в мола
-Да, става
-Миличка, ела да приготвим обяда-извика ме мама и аз отидох в до кухненските шкафове. Започнох да режа  салата, а мама да бели картофи.
-Скъпа, къде е папката - попита баща ми.
-Чакай, Том сега ще ти я донеса- каза вама и отиде някъде.
Продължих да режа салатата. Усетих нечии ръце около кръста си, които се плъзнаха и спряха на коремчето ми.
-Как е моето момиче- прошепна Алекс в ухото ми.
-Добре съм
-А бебчо как е- попита и погали коремчето.
-И то е добре.
-Нали пиеш витамините
-Аз...днес не съм
-Трябва да ги пиеш
-Добре, ще нарежа това и ще се кача да ги изпия, -казах и се усмихнах. Беше ми приятно да се грижи за мен и да ме докосва.
-Алекс ела да прегледаш документите-извика го баща ми и той ме пусна.
Подредихме с мама масата в градината и отидох да извикам другите.
-Татко, обядът е готов- казах и влязох в кабинета.
-Добре, идваме- отговори ми и всички се изправиха и излязоха от стаята.
-Татеее- казах и го хванах под ръка- Харесах си едни обувки в мола.
-И?
-Може ли да ми ги купиш?-попитах и се усмихнах.
-Може
-Благодаря- казах и изтичах в градината при мама.
Седнахме около масата и започнахме да се храним. След като се нахраних се качих в стаята си и си полегнах на леглото.
-Добре ли си?- попита Алекс и влезна в стаята.
-Мхм- кимнах и седнах в леглото.
-Нали изпи витамините- попита и седна на леглото
-Да.
-Довечера обещай да вечеряш-каза и отмести кичур от лицето ми.
-Добре. Ти сега ще си ходиш ли?-попитах тихо.
-Да.
-Не може ли да останеш тук?
-Утре съм на работа и трябва да си взема лаптопа и разни документи. Трябва да се преоблека.
-Значи ще си ходиш?- попитах тъжно
-Да, но обещавам утре ще те изведа на едно специално място.
-Специално място?
-Дя, а сега си легни и си почивай- каза и ме сложи да си легна. Нагласи възглавниця и ме зави с одеялото. Погали ме по главата и сля  устните ни нежно.
-Сладки сънища, дребен-прошепна след целувката.
-Остани поне докато заспя- казах тихо
-Хайде направи ми място,- каза и ме подмести внимателно. След това легна на леглото и ме хридърпа към себе си.
-Благодаря ти- казах и го прегърнах, а той започна да гали коремчето ми с едвата ръка и по косата с другата. Отново го целунах и после се унесох в сънищата си....
                    For more, please vote!!!!