Двадесет и девета глава

1.5K 59 0
                                    

-Здравей, Тими- каза Мая и го погледна.
-Здравей,.Мая- отговори и той.
-Къде изчезнахте онзи ден на партито?- попита Емили
-Никъде, доспа ми се и си легнах, а за Тими не знам.
-Да бе не знаеш- извика зад мен Вики и седна срещу мен и ме погледна.
-Аз спах в стаята на Тоби- излъга ги.
-Ахаа- погледна ме Вики, а аз изместих поглед, защото щеше да разбере, че я лъжа. Никой не знае, че Тими остава да спи в моята стая когато съм сама вкъщи. Всъщност така прави от както бях на 17.- Снощи ти звънях пет пъти, ама ти нито един път не ми вдигна- погледна ме ядосано.
-Към колко часа.
-21:30 -отговори и с Тими се спогледахме. Той ми се усмихна и докосна вратът си на мястото където снощи го бях целувала.
-Не съм те чула.
-Ааа добре, щото Тоби ми звъня да ме пита за теб.
-На мен не ми е звънял- казах
-Е нали ти писа сутринта- погледна ме Емили
-Забравих- казах и Тими избухна в смях.
-Значи брат ти писа сутринта, така ли?- поопита и се заигра с телефона в ръката си.
-Да.
Телефона ми пак извибрира и пак беше съобщение от Тими.
И какво пишеше в съобщението от брат ти?- прочетох го и го погледнах. Усмихваше ми се пак.
-Пак ли брат ти, Тес..а-попита ме
-Да.
-Довечера какво ще правим?- попита ме Вики.
-Аз.....трябва да уча- казах и Тими избухна в смях пак.
-Абе, какво ти става Тими? От както си дошъл се смееш или се усмихваш.
-Нищо.
-Я кажи тогава снощи къде беше защото Тоби и на теб ти е звънял.
-Вкъщи, в леглото.
-И какво толкова е имало в това легло, че си толкова щастлив.
-Нещо специално- отговори и ми намигна.
-Да не си си хванал гадже?- попита Мая
-Да
-Я ни разкажи за нея..-помоли Вики
-Ами тя е.....моята малка принцеса- обясни им докато ме гледаше.
-Ние си мислехме, че вие двамата все някога ще се съберете, ама явно не- каза Мая.
-Хайде да тръгваме, че след малко започва часът- казах и тръгнахме към училище.
....Свършихме часовете и Тими дойде да ме вземе. Качих се в колата му и тръгнахме към вкъщи.
-Днес за малко да ни хванат- каза Тими.
-Ти си виновен.
-Защо пък аз?
-Защото се хилеше като идиот
-Ти си виновна
-Аз ли?
-Да, когато си до мен се хиля като идиот- и хвана ръката ми преплитайки пръстите ни като снощи.-Утре вашите си идват.
-Да, а ние какво....- и спрях
-Какво ние?
-Нищо..
-Кажи ми, моля те, Тес
-Какво ще правим като се приберат нашите?
:Не знам, ще измислим нещо.
-Довечера нали ще останеш при мен?
-Да, ама ти как искаш да остана, като снощи или като онази вечер?- попита ме и аз се изчервих.
-Ами....като снощи- признах му и се изчервих още повече.
-Изчерви се- каза тихо
-Ох, Тими- и пуснах ръката му.
- Кажи малката ми- каза и пак преплете пръстите ни.,.
Прибрахме се и написах домашните си. Тими поръча вечеря и сега вечеряхме вкъщи.
-Онази вечер защо си тръгна?- попитах го.
-Коя?
-Като играхме на играта.
-Защото...нали Ан те попита онова и.....
-И?
-Стана ми гадно- каза и извъртя главата си на другата страна.
-Тими- извиках го и хванах брадичката му- И къде отиде после?

Just friendsWhere stories live. Discover now