Just friends

Тридесет и пета глава

Вече се радхождахме в мола. Брат ми и Вики отидоха в някакъв спортен магазин, че му трябвало нова топка, а ние с Тими отидохме в любимият ми магазин за обувки.
-Добър ден, какво ще желаете?- попита продавчаката и се усмихна на Тими, оглеждайки го.
-Тими виж- и посочих един чифт токчета.
-Такива не купихме ли миналият път принцесо?- попита ме и продавачката остана с отворена уста.
-Не. Онези бяха по-тъмно розово.
-Ахаа. И какво, малката ми принцеса иска нови обувки, така ли?- и ме прегърна през кръста.
-Да- казах и се завъртях с лице към него.-Може ли, Тими?- и го погледнах
-Може- каза и аз се усмихнах. Надигнах се и го целунах.....
Купихме обувките и продължихме разходката. Минахме покрай една бижутерия и аз се спрях. Имаше диамантен пръстен във формата на знака за безкрайност. Беше толкова красив и нежен.
-Ей, сега идвам- каза Тими и изчезна някъде.
Останах пред витрината. Изведнъж продавачката отвори витрината и взе пръстена.
-Нее-прошепнах тихо. Някой купи пръстенът, а аз го исках.
-Защо си тъжна?- попита Тими и прегърна.
-За нищо.
-Сигурна ли си?
-Да, хайде- казах и тръгнахме....
Изведнъж докато вървяхме Тими спря и аз се завъртях към него.
-Какво?
-Не мога да те гледам тъжна.
-Нищо ми няма. Хайде.- и тръгнах отново.
-Чакай. Имам изненада за теб. - каза и бръкна в джоба на дънките си.
-Каква?
-Сега ще видиш- и извади малка червена кутийка. Отвори я и вътре беше пръстена. Извади го и прибра обратно кутийката. Седях и гледах безмълвна. Взе малката ми ръка в своята и сложи пръстена на безименният ми пръст. -Аз и ти завинаги, принцесо - каза и докосна пръстена. Наведе се и ме целуна нежно.-За да помниш обещанието, което си дадохме- каза и ме прегърна.
-Тими, обичам те.
-И аз теб, принцесо, повече от всичко- и ме целуна отново..
-Как разбра, че го искам- попитах тихо.
-Познавам те, по-добре от всеки, нали знаеш? - каза и се усмихна.
-Да.
-Искаш ли да обядваме?
-Да
-Тогава хайде да вървим.....
..........Седяхме на маса за четирима и чакахме брат ми. Бяхме си поръчали шампанско и някакво предястие.
-Видя ли как те гледаше сервитьорката?- попитах го.-Сваляше те-обясних му.
-И теб те зяпаше барманът- каза и хвана ръката ми.- Ако четях мисли, сигурно вече щеше да е мъртъв- каза и аз започнах да се смея.
-Защо? Какво си мисли според теб?
-По-добре да не знаеш- отговори ми и отпи глътка шампанско.
-Ето ни- извика Вики и седна до мен, а брат ми до Тими.
-Какво си купихте?- попитах ги.
-Топка, дрехи, бельо- каза Тоби и намигна на Вики.- А вие?
-Обувки- казах и отпих една глътка.
-Какво е това?- попита Вики и погледна пръстена- Дай да видя- и взе ръката ми.- Невероятен е- каза и го докосна.- От кого е?
-Тими- казах и се усмихнах. -Защото си обещахме нещо.
-Аз ти казвам, тея са един за друг, а погледни нас. Само се караме- каза Вики и се нацупи.
-Ох, не се сърди. И аз ти купих нещо.
-Да, бельо.... Да им кажа ли какво ми обясняваше докато го купувахме?- попита Вики и ние избухнахме в смях.
-Оо, момичета здравейте- извика някой зад нас и аз се обърнах. Бяха момичетата от училище.
-Здравейте- поздравих ги.
-Виждам обядвате с най-готините свободни момчета- каза едната и намигна на Тими.
-Всъщност аз.....си имам гадже- каза Тими.
-Така ли коя?- вместо да и отговори, той хвана ръката ми и преплете пръстите ни, подчертавайки пръстенът.
-Надявам се, поне Тоби да е свободен.
-Жалко, но и той не е.- каза Вики и момичета си тръгнаха с подвити опашки....
Вече бяхме вкъщи и сега седяхме в моята стая с Тими и пишехме домашни.
-Я виж това вярно ли е?- попитах и показах задачата по математика.
-Да, следващата.
-Ох, Тими- измрънках и в този момент мама влезе в стаята.
-Хайде, вечерята е готова- каза и излезе.
-Отървах се- започнах да се смея, станах от скута му и побегнах към вратата.
-После ще продължим- извика след мен  докато слизах по стълбите.
-Няма. - и започнах на се смея. -Татко- извиках и изтичах при татко, а той ме прегърна силно.
-Миличка- и ме пусна- Как си?
-Добре съм, пиша домашни - обясних и седнах до него.
-Пише домашни друг път- каза Тими и седна до брат ми.
-Нали написах малко- измрънках и го погледнах.
-И ние писахме- каза брат ми и се усмихна на Вики.
-По биолотия ли?- попитах ги, а Вики се обърна на другата страна.
-Не.
-Да, те ги пишат вечер късно- каза Тими докато си сипваше уиски в чашата. -Забрави ли?
-Не съм- и се засмях.
-Ами рискът да ни хванат как... си пишем домашното е много по-малък, отколкото  да го пишем не толкова късно, като вас- каза брат ми и погледна Тими.
-Сигурни ли сте, че говорите за домашното?- попита татко.
-Ами аз говорех за домашното, ама за брат ми не съм сигурна- казах и погледнах Тоби.
-И ние говорехме за това нали..се..Вики-каза отново и Тими се задави, а на мен ми стана смешно.
-Деца после какво ще правите?- попита мама
-Ние ще пишем  домашни, а за тях не знам. - каза Тими
-Ти си пиши, а аз ще гледам филм с татко- казах и се усмихнах
-Миличка, Тими е прав. Напиши си домашното пък утре ще гледаме филм- каза татко.
-Ужасни сте. Само ме карате да уча. Кажи нещо мамо, подкрепи ме- измрънках и погледнах мама.
-Ох, миличка. Баща ти е прав-  каза и погали татко по ръката, а той я целуна.
-Дядо ми разказа как баба ви е хванала- казах и започнах да се смея, а татко се задави.
-Любов, добре ли си?- попита мама и го потупа и подаде чаша с  вода .
-Ама всичко ли ти разказа?-попита татко
-Да.
-Тогава внимавай теб да не те хвана с някой, че ще стане лошо?- каза и с Тими се спогледахме.
-Ами ако хванеш Тоби?
-Тоби е момче, а ти си момиче има разлика.- обясни ми татко, а мама избухна в смях.-Защо се смееш, любов?
-Помниш ли дядо Алекс?- каза мама и продължи да се смее.
-Кой е дядо Алекс?
-Баща ти- каза мама
-Защо?
-Защото на първата ни среща, майка ти ме нарече дядо Алекс- каза татко и продължи да се смее с мама.....

For more, please vote!!!☆☆☆