Just friends

Двадесет и втора глава

Тоби вече беше на почти на една годинка и днес беше петък вечер. От две седмици се опитваше да ходи без помощ. Казваше "мама" и "тата" и беше най-сладкото момченце, а Алекс му обръщаше много повече внимание отколкото на мен. Тоби лазеше на пода в хола, а аз приготвях вечерята. Вратата се отвори и Тоби се насочи към нея. Алекс влезна и остави чантата си на шкафа.

- Къде е моето момче- попита и клекна на пода, а Тоби допълзя до него.

-Тата- каза с усмивка и протегна малките си ръчички към Алекс. Алекс го взе в прегръдките си и тръгна към мен -Здравей, любов- каза и ме прегърна, а аз го целунах. Усетих малките ръчички на Тоби да ме удрят леко по главата и се отделих от Алекс.

-Тата- повтори той и прегърна Алекс.

-Той не е само твой- обясних му и отново целунах Алекс -Той си е мой- повторих и пак целунах Алекс- Нали любов- попитах Алекс и го прегърнах.

-Да- и отново ме целуна.

-Хайде, отивайте на масата, а аз ще донеса яденето- казах и се върнах обратно към кухнята.

-Тата, буу- каза Тоби от скута на баща си и размаха ръчичките си.

-Къде е колата на тати- попита го Алекс и го погали по главата.

-Нама буу- и погледна баща си.

-Хайде започвайте да се храните- казах докато поставях купата със салата и пюрето на Тоби.

-Искаш ли утре да отидем във вилата- попита Алекс докато поднасяше лъжичка пълна с пюре към устата на Тоби -Ам- каза и Тоби си отвори устата.

-Може

-Ще вземем и Тоби- добави

-Тата- каза и се облегна на Алекс.

Приключихме с вечерята изкъпахме Тоби и си легнахме.

Беше 9:00 часа и аз се събудих. Измъкнах се от прегръдките на Алекс и слязох в кухнята. Преди да сляза минах през стаята на Тоби, за да проверя дали още спи, а той естествено още спеше сладко. Слязох и си направих кафе и седнах пред телевизора.

Гледна точка на Алекс

Усетих нечии ръце по корема си и отворих очи. Видях Тоби, който тъкмо се настаняваше върху мен.

-Тата- каза и ме погледна с усмивка.

-Мама ли те доведе- попитах и го прегърнах, вдишвайки сладкият му аромат.