Седемнайста глава

1.6K 68 0
                                    

Преди една седмица влязох в 9 месец и Алекс вече  изброяваше дните до раждането. Имах "малко секси коремче" както казваше Алекс и изобщо не ми личеше. Стаята на бебето вече беше готово и го чакаше. Всъщност всички го чакахме. Мама и татко още от сега започнаха да се карат кой ще го къпе, кой ще го храни и колко често ще им го пращаме на гости. Алекс и татко даже обсъждаха къде ще го пратят на училище и на колко години ще отиде на работа в холдинга. Часът беше 19:00 и подреждах масата за вечеря, защото Алекс след малко щеше да се прибере гладен от работа. Преди две седмици по препоръка на тате Алекс купи джип, защото спортната кола не е за семейство с бебе. Чух асансьора и след миг Алекс излезе от него.

-Добър вечер любов- каза и ме прегърна през кръста- Ухае чудесно - и погледна храната на масата- Отивам да си измия ръцете и идвам- добави и изчезна някъде. Взех две чаши за вино, вино и сок от ябълка. Седнах на масата и сложих чашите, след което в едната сипах сок, а в другата вино.

-Е как  е моето синче- попита ме, седна на стола до мен и погали коремчето.

-Много ме уморява- оплаках се- По цял ден рита.

-Потърпи още малко- каза и ме целуна 

-Да излиза вече.

-Хайде започвай да ядеш- нареди ми 

-Само да те предупредя, че като се роди бебето няма да можеш да ме тъпчеш с храна- казах и му  се оплезих.

-Така си мислиш ти- каза и ми набута малко храна в устата.

-Утре какво ще правим- попитах след като преглътнах.

-Не знам, може да гледаме някой филм ако искаш- попита и ми подаде още храна. Обичах да ме храни.

-Добре.

След вечеря седнахме на дивана и си пуснахме някакъв филм. Алекс направи пуканки и ги донесе.

-Оправи ли ми сметката- попитах и се облегнах на него.

-Да, ако знаеш колко много имаш да ми плащаш, ще ти се иска да си бременна пак- каза и аз го погледнах.

- И колко имам да плащам- попитах и се приближих до лицето му- А любов?

 -Толкова, че един месец няма да ти стигне

-Само толкова! Аз си мислех че е много повече

-Имам предвид 24\7  един месец - каза и сля устните ни.-Без прекъсване, само аз и ти, даже като се замисля и това не е достатъчно.

Just friendsWhere stories live. Discover now