Мина една седмица от както се върнах в Калифорния. През тази седмица Алекс всеки ден след работа ме водеше някъде. Ходихме в мола, в парка и дори ме заведе на лунапарк. Днес беше събота и тати беше поканил Алекс на барбекю. Имахме голяма градина и басейн на брега на океана. Облякох си банския и излязох в градината.
- Ема, ела да ми помогнеш- извика ме тате докато нареждаше пържолите върху барбекюто.
- Дай- казах и взех тенджерата от ръцете му, а той отиде и седна на стола до Алекс, се беше опънал на шезлонга и ме гледаше.
- Я виж ти дребен, можела си да готвиш- присмя ми се той.
- Ако още един път ме наречеш дребен, ще ти се случи случка, чу ли дядо Алекс- казах и размахах пръста си
- Добре, разбрах, продължавай да готвиш, че ще стане време за вечеря
-Том, нали ти щеше да готвиш днес- каза сърдито мама
- Това беше преди да се върне Ема, сега тя е тук и аз не трябва да готвя- каза тате наля бира в чашата си и в тази на Алекс.
- Ти вместо да ме зяпаш, ела да ми помогнеш- наредих му и той стана и дойде при мен.
-Дай- и взе щипката от ръцете пи-Малката това е за големи, не за мъничета, като теб.
- Да прав си, това е за дядовци като теб- казах и започнах да се хиля.
-Малката ако още един път ме наречеш така ще стана лош- каза така че само аз да го чуя.
- Забрави ли мама и тати са тук и те ще ме спасят - казах и се оплезих.
- Някой ден ще останем сами и ще видиш- прошепна в ухото ми и настръхнах
-Само в мечтите ти, скъпи- казах и побягнах към басейна.
Часът беше 19:30 и реших да се кача да се преоблека, защото стана хладно. Взех душ и облякох къси панталонки и тениска. Джени ми се обади и започна да ме разпитва. Не и разказах всичко. След 10 минутен разговор затворих телефона и се разплаках. Вратата се отвори и Алекс влезна.
- Защо плачеш?- попита и седна на леглото
-Той не ми повярва- казах
-За какво не ти е повярвал- попита и отмести падналият кичур от лицето ми.
-Една вечер той имаше много работа и не се прибра. Негов приятел ни беше на гости и аз останах сама в къщата с него. Прекарах цялата вечер в стаята си, обаче по едно време реших да отида до кухнята. Влязох и видях че Лукас беше пиян. Отидох да си налея вода и после...- избърсах лицето си
YOU ARE READING
Just friends
Teen FictionВъзможно ли е щастието да продължи вечно. Дали след края има ново начало и ако има какво става когато миналото се появи в настоящето
