Just friends

Четиридесета глава

Гледна точка на Ема
Вече бяхме по средата на океана и яз се бях излегнала на палубата по бански.
-Ще пиеш ли вино?- попита Алекс от вътре.
-Да, може- отвърнах и седнах на кърпата.
-Заповядай- каза и ми подаде чашата.
-Благодаря- и го целунах.-Наисгина ли сме женени от 20 години?
-Да, любов. Цели 20 години.- и ме целуна. Седна зад мен и ме прегърна. Подпря се на рамото ми и преплете пръстите ни.
-Децата какво ли правят?- попитах тихо.
-Говорих с Тоби. Беше навън с Вики.
-А Теса?
-Сега ще и се обадим.- каза извади телефона от джоба си и набра Теса.
-Да татко- каза Теса през смях.
-Какво правиш?- попитах вместо Алекс.
-Вечерям, ама нещо не ми се получава- и се изкикоти. - Тими стига, добре ще ям.
-Миличка, какво става?
-Тими ме гъделичка понеже не ям.
-И той ли е там?- попита Алекс
-Да, татко.
-Теса не забравяй какво ти казах преди да тръгна.-
-Няма мамо, не се тревожи.
-Спокойно, лельо Ема. Още е рано да ставаш баба- каза Тими.
-Тими- изпищя Теса- Мамо ще затварям.
-Чао и внимавайте
-Спокойно мамо. Чао- каза и затвори телефона.
Алекс остави телефона и ме прегърна. Духаше лек вятър и се сгуших в Алекс.
-Студено ли ти е?
-Не. Само ме прегърни.- прошепнах и той затегна хватката.
-Така по-добре ли е?
-Мхм. Алекс помниш ли, че на първата ни среща те нарекох дядо?
-Помня. Тогава изобщо не предполагах, че след 20 години ще седим прегърнати на яхта и ще се тревожим за децата ни.
-Ти....съжаляваш ли, че се ожени за мен?
-Изобщо не съжалявам, защото това решение се оказа най-правилното в целият ми живот.
-Така каза и на продавача в магазина за яхти- казах и го погледнах
-Знаеш, че го казах за да намали цената.
-Знам- казах и се изкикотих.
-Ем, обичам те.
-И аз теб. Повече от всичко.- и го целунах. Той задълбочи целувката и ме бутна върху кърпата. Отдели се от устните ми и започна да оставя целувки по вратът ми и рамената, а пръстите му отвързаха банският и го съблече от мен. Устните му изучаваха кожата ми сякаш ме любеше за първи път. Изздърпа бикините ми и устните му се плъзнаха по вътрешната част на бедрото ми. Минаха по корема, между гърдите ми, вратът ми, брадичката и накрая устните ми сливайки ги с неговите в бавна целувка. Зарових пръсти в косата му, а той събу боксерките си и навлезе в мен. Беше се опрял на лакти, а пръстите му си играеха с косага ми. Задвижи се нежно в мен и след миг ме изпълни цялата. Изстенах в целувката и той се усмихна. Тласъците ни се ускориха и двамата свършихме. Алекс зарови нос в свивката на вратът ми отпускайки се върху мен. Дишането ни беще учестено. Алекс излезе от мен и ме придърпа в прегръдките си. Отпуснах се върху него и затворих очи...
Събудих се в малката спалня в каютата, Часовникът показваше 19:30 и навън вече се стъмваше. На леглото до мен лежеше червена рокля с бележка върху нея. "За най-красивата жена" пишеше и се усмихнах. Взех душ и облякох роклята. Сложих си малко грим и обух токчетата. Огледах се и излязох. По малките стълбички имаше листа от рози образувайки пътечка към масата.
Излязох и Алекс се появи.
-Изглеждаш невероятно, любов- каза и ме прегърна.- Заповядай- и ме покани на малката кръгла масичка на палубата. Отмести стола и аз седнах, а той се настани на този срещу мен. Наля шампанско в чашите и си казахме наздраве. Беше приготвил любимите ми ястия. Започнахме да се храним.
-Преди малко говорих с Теса.
-Алекс, тя вече не е малка.- казах му.
-Знам.....ама..
-Да не би да те е страх от титлата дядо?
-Не любов, просто не е ли още малка за такива работи?
-Тя е на 18, а и Тими я познава по-добре от всеки.-казах и спомен изплува в главата ми...
-Лельо Ема, трябва да те питам нещо.
-Да, Тими.
-Имаш ли такова.....
-Какво такова?
-Превръзки-каза момчето смутено
-За какво са ти на теб  превръзки?
-Не на мен, а на Теса.
-На нея още не са и нужни- казах убедително.
-Ами...днес и дойде и ме помоли да и донеса, а ако бях отишъл до магазина....
-Да разбрах, ето-казах и му подадох пакет с превръзки. Момчето взе пакета и изхвърча от стаята.
Навечеряхме се.
-Любов ела- каза Алекс и ме хванна за ръката. Станах и отидохме до перваза.  Алекс застана зад мен и ме прегърна. Отмести косата ми и след миг ми сложи някакво колие. Закопча го и  целуна вратът ми. -Честита годишнина, любов.
-Честита годишнина и на теб-  казах, завъртях се и го целунах- обичам те.
- И аз те обичам Ем- каза и ме прегърна. Завъртях се в прегръдката и се загледах в океана. -Харесва ли ти?
-Да Алекс, прекрасно е.- и докоснах колието.-И аз имам подарък за теб- казах, измъкнах се от прегръдката и отидох до масата където стоеше малката ми чанта. Извадих малката кутийка и се върнах при него. Подадох му я и той я отвори. Бях му купила ръкавели с диаманти.
-Любов нямаше нужда.
-Всяка година ми купуваш безброй подаръци и ме водиш където си пожелая, а аз какво да направя за теб....- казах и сълза се стече по бузата ми
-Ей, стига,
-Алекс така е. Правиш толкова много за мен,.а аз дори един подарък не мога да ти купя.
-Ти  си моя подарък, ти и прекрасните ни деца- каза и ме прегърна.- Имам всичко за което съм си мечтал. Прекрасна жена, която обичам повече от всичко и всички, син с който се гордея и една малка принцеса за която винаги ще се тревожа. И всичко това го имам благодарение на теб.  Ако теб те нямаше как щях да съм щастлив, а Ем?- попита и ме целуна нежно- Обичам те.
-И аз те обичам- казах и се отпуснах в прегръдките на мъжа си.
Издуха слаб вятър и Алекс затегна прегръдката, за да ме стопли. Загледах се в океана и се замислих. Имах  всичко за което си мечтаех. Мъж, който ме обича повече от всичко и всички и деца с които се гордея. В този момент осъзнах нещо и то е, че понякога човека с когото мечтаеш и човекът с когото сбъдваш мечтите си не са един и същ.

☆Край☆
Just friends 2 скоро....