"Just friends"

2 глава

Гледна точка на Джесика

Приключихме с училището за днес и с Рейч излязохме от сградата.

- Хайде в нас! - предложих.

- Не мога. Ще ходим на вечеря с нашите в техни приятели и трябва да се прибера. - каза.

- Добре, чао тогава! - помахах и се качих на скейтборда си.

- Чао! - отвърна и тръгна в обратната посока.

- Джесика! - някой ме извика. Спрях и се обърнах. Боже, Майкъл! Какво ли иска? - Здрасти!

- Здрасти! - отвърнах.

- Прибираш ли се? - попита.

- Да.

- Ами хайде тогава! - каза.

- Не си ли с момчетата? - попитах.

- Не. Те са в друга посока. - отговори. Гадост! Сега трябва да вървя с него. - Караш скейт?

- Ъъ... не е ли очевидно?

- Да, но просто искам да си говорим за нещо, пък и аз карам също. - иска да си говори с мен. Защо?

- Както кажеш. - честно, не знам какво ми става. Не знам защо го отблъсквам, но може би е заради Кевин. С него излизахме 2 години и той се премести в Канада. Явно още не съм готова да допусна друг по-близо.

- Е, разкажи ми нещо за теб.

- Какво искаш да знаеш? - попитах.

- Ами не знам... смисъл... Ще ти кажа неща за мен, а ти ще кажеш неща за теб. Например до преди 3 години живеех в Ню Йорк, тренирам бокс от 4 години, обичам да гледам вайнове и обичам да карам скейт в парка до нас. - каза. - Сега ти.

- Дообре... Аз живея в ЛА цял живот, ходя на танци от малка, но също играя баскетбол често, също гледам вайнове и и аз карам скейт често. - мисля, че това му е достатъчна информация.

- Супер!

- Да, е аз съм до тук. - казах и спрях.

- Чакай! Живееш тук?!

- Да.

- Аз живея на долната улица.

- Супер!

- Да, добре ъмм... чао. - помаха и продължи надолу по улицата. Отключих и влязох в дома си. Оставих скейта си до вратата и отидох в кухнята. Направих си фреш от портокал и бях готова да отпия, когато телефона ми звънна. Беше Рейчъл.

- Хей!

- Не хей, а разказвай. - каза.

- Ъмм... да разказвам какво? - попитах.