"Just friends"

48 глава

Гледна точка на Джесика

Вървях бързо, защото знаех, че Майк е зад мен и се блъснах в някого.

- Джес?

- Крис? Кажи на Майк да ме остави. - подминах го.

- Моля? - провикна се, но аз продължих да вървя бързо, почти тичах.

Гледна томка на Майкъл

Джес изтича навън от заведението и аз естествено тръгнах след нея. Вървеше много бързо, а имаше много хора, които ми възпрепятсваха пътя.

- Майк!

- Крис?

- Какво става? Отново. - наклони глава на страни.

- Джес ме видя с Майкейла и си помисли, че и изневерявам. Когато и обясних всичко тя просто избяга.

- Това обяснява защо ми каза да ти кажа да спреш да я гониш. Но защо е избягала?

- Мислиш ли, че щях да я гоня, ако знаех?!

- По- добре я остави да и мине и по- късно отиди да говориш с нея.

- Прав си. Всъщност какво правиш тук?

- Трябва ми нова батерия за телефон.

- Пак ли? Това ти е третата, от както си взе телефона. Първата я прецака, втората я згазиха, още не разбирам как се е случило, сега какво?

- Този път имам добро обяснение.

- Да. Както всеки път. - извъртях очи.

- Извадих я за да си рестартирам телефона, защото заби и Сам мина, носейки чаша вода. Тръгнах да поставям батерията обратно, но не знам как изхвърча от ръцете ми и падна във водата на Сам.

- Аха... ок. Ще се видим в понеделник, че аз трябва да платя поне сметката.

- Добре. Пиши да ми кажеш как е минало с Джес. - тръгна на някъде, а аз се върнах в кафенето, където бяха Рейчъл и Макейла.

Гледна точка на Джесика

Връхлетях вкъщи и Ник тъкмо слизаше по стълбите.

- Джес как си? - усмихна се.

- Ако Майк дойде не го пускай.- изтичах на горе по стълбите.

- Джес! Стой! Какво е станало?- хукна след мен, но аз влезнах в стаята си и заключих преди да ме е догонил. - Джесика! Отвори! Кажи ми какво стана сега!

Седнах на леглото си, игнорирайки виковете на Ник и започнах да размишлявам. Не може да съм такъв идиот! Да казвате си какво толкова може просто да поговорите, но не е само това. Сърдита съм сама на себе си, че изобщо имах някакви съмнения за Майк. Всичките ни караници са заради мен. Ако аз не му се сърдех за всичко или му имах повече доверие всичко щеше да си е ок. Аз бях виновна за това, че скъсахме, сега развалих и изненадата, която се стараеше да ми подготви. Не го разбирам. Има толкова по- достойни момичета, които стават за него. Защо точно аз? Прецаквам се сама, но въвличам и него. Сега сигурно ми е ядосан за това, че си тръгнах, но не можех да седя там и да го гледам, защото се чувсвам зле. Та аз отидох там само за да го шпионирам. Кое гадже постъпва така?! В една връзка доверието е толкова важно, колкото и любовта. Сигурно си мисли, че му нямам доверие, а то наистина така изглежда. Не мисля, че той би ме преследвал само за да види с кой излизам. Това е детинско и го осъзнавам, но не можеше ли да го осъзная преди да прецакам нещата. В момента дори себе си не искам да виждам, камо ли някой друг. Може би по- късно ще обясня на Ник за какво става дума, защото знам, че го е грижа, но не искам да виждам никой друг. С останалите ще се видя в понеделник. А Майк дано не дойде, защото не искам и него да виждам. Срам ме е да го погледна в очите. И не не преувеличавам. Наистина се чувствам зле.

Гледна точка на Майкъл

Прибрах се до вкъщи и видях, че нещата на Джес още са тук. Значи не е идвала да си ги вземе. Може би си е у тях. Ще отида да проверя.

Излезнах и заключих вратата. Тръгнах бързо към домът и. Добре, че живее на пет минути от нас. Точно за това стигнах бързо и звъннах на звънеца.

- Ник, Джес тук ли е?

- Да. В стаята си е. Какво направи?

- Аз ли? Нищо.

- Тогава защо ми каза да не те пускам и се заключи в стаята си?

- И аз това се опитвам да разбера. Добре подготвях и изненада за Коледа и по- рано днес имах среща в Плаза с Макейла, която е туристически агент. Джес ни видя и реши, че и изневерявам, но когато и казах всичко за изненадата тя просто избяга.

- Съжалявам, но не мога да ти кажа какво и е. Не ми каза нищо освен това да не те пускам.

- Ник трябва да говоря с нея.

- Знам, но нека е когато тя поиска. Става ли? Тя ми е сестра и не искам да я дразня. Смисъл каза, че не иска да те вижда сега и предпочитам тя сама да прецени дали иска да говорите.

- Ок. Поне как е тя?

- Не знам. В стаята си е и не ми дава да влезна.

- Добре. Когато излезне моля те ми кажи какво и е. Аз ли съм направил нещо?

- Ще ти звънна после. Все по някое време ще се появи.

- Мерси. Ще се чуем. - помахах и тръгнах към парка. Смятам да се поразходя, че нещо се напрегнах.

Аз ли направих нещо, че да си тръгне? Но какво? Не и харесва изненадата или? Защо винаги трябва да има проблем? Тъкмо си бяхме добре. Но този път наистина успя да ме обърка. Най- малко очаквах да си тръгне. По- скоро очаквах да оскубе Макейла или да ми се развика, че не съм и казал. Дано и мине бързо и дано не съм виновен отново аз и пак да скъсаме.

А/Б
Ето я новата глава. Остават две до края на книгата и нямам търпение, защото започва вторатааа!(всъщност коментирайте дали бихте чели втора част за да знам дали да я започвам) Гласувайте, ако ви е харесала главата. Благодаря!♥♥♥