"Just friends"

30 глава

Гледна точка на Джесика

Лежах си на леглото в стаята и си разглеждах неща на лаптопа. По едно време наще ми звъннаха по Skype.

- Хей как сте там? - усмихнах им се.

- Ние сме добре. Тук е един през нощта, но трябваше да ви се обадим. Вие как сте?

- Добре сме. Ник гледа филм долу, а аз си разглеждам неща на лаптопа. - отговорих.

- Ок. Джес коя дата сме днес? - попитаха. Изгледах ги доста странно.

- Ъъ... 3 Ноември.

- Пак е забравила. Казах ти. - татко каза на мама.

- Какво съм забравила? Някой да няма рожден ден днес? - попитах.

- Джес къде ходиш последните 4 години от 5 до 10 Ноември? - отново попита мама.

- Боже! - сложих ръка на устата си. - Съвсем забравих.

- Знаем. За това ти се обадихме днес. Утре трябва да си оправиш багажа и в понеделник 5 сутринта на летището. Както и Ник. На него трябва да му обясниш всичко. Все пак му е за първа година.

- А защо не ми напомнихте по- рано?

- Миналата година ни обеща, че няма да забравиш и изчакахме последния момент. Въпреки това щяхме да ти се обадим, защото те познаваме.

- Ок. Хайде отивайте да спите, че при вас е късно. Аз трябва да кажа на Ник. И последен въпрос. Няма разместване в отборите нали?

- Не. Кога е имало? Само Ник влиза във вашия. Иначе вие сте си в същата къща и същите хора.

- Ок лека нощ!

- Лека! - отвърнаха и затвориха.

- Ник! - виках докато слизам по стълбите.

- Джес! Какво става? - изплаши се.

- Нищо трябва да ти кажа нещо, което забравих и добре, че нашите ми напомниха преди малко.

- Каза ли им за днес?

- Не. Защо?

- Просто питам. - вдигна рамене. Седнахме на дивана. - Кажи сега. Защо се вълнуваш толкова?

- Защото... в понеделник започват таз годишните "Игри". - казах развеселено.

- "Игри"? - погледна объркано.

- Сега ще ти обясня. Така от работата на нашите всяка година от 5 до 10 ноември организират нещо като лагер за децата на служителите на възраст от 12 до 18 години. Разпределени сме на отбори от по пет или шест човека, които не се променят. До сега в нашия отбор бяхме пет, а сега с теб сме шест. Всичко това се състои в Уаху. Сещаш се на Хаваите. Там има построен лагер, който е изолиран от останалата част на острова и само ние можем да влизаме. И не излизаме от там 5 дена. Но там си имаме всичко: басейни, игрища за тенис, волейбол, баскетбол има и футбол, тренировъчни зали и изобщо всичко, което ни е необходимо. Всеки от отборите си има къща. Отборите са общо шест. Три са от първа възрастова група- 12-15 години и останалите три сме 16-18 години. За първа година нашият отбор е втора възрастова група, тоест игрите, в които ще се състезаваме ще са по- сложни. Но и по- забавни. В нашият отбор са... - мамка му. Тотално забравих кой ни е в отбора. Как не се сетих?! Целият ми ентусиязъм си отиде. А пък не можем за не отидем.