Понеделник
Гледна точка на Джесика
С Ник тъкмо пристигнахме на летището. Вчера цял ден оправяхме багаж. Буквално! Започнахме след закуска и завършихме преди вечеря. Даже не ходих на танци, защото нямаше да имам време. Легнахме си рано и станахме в 4 часа. Толкова се вълнувам, че дори не ми се спи. Забелязах Том и Браян, както и те мен.
- Джес!/Момчета! - извикахме едновремевно. Оставих куфара си и се затичах към тях. Прегърнах силно Том, а после Браян. - Толкова ми липсвахте!
- И ти на нас.
- Сега да ви представя моя по- голям брат Ник. Ник това са Том и Браян. - запознах ги.
- Супер още едно момче!
- Защо не си идвал преди? - попита Браян.
- Ами доста дълга история. Ще ви разкажем друг път. - отговори.
- Добре. Ще ти хареса при нас.
- Надявам се. - засмяха се.
- Ето ги Кевин и Рейчъл. Хей разбрах, че сте се разделили. - Том ме погледна.
- Да той се премести и нямаше как, но го преживях.
- Аха...
- Браян! Том! - Рейчъл ги прегърна.
- Здрасти и на теб! - усмихнаха се.
- Кевин братле! Как я караш?! - момчетата си направиха поздрава.
- Супер е! При вас?
- И при нас. - Том и Браян са най- добри приятели и живеят в Чикаго. За Кевин и Рейчъл знаете.
- А ти си? - Кевин погледна Ник.
- Аз съм Ник.
- Готино! Кевин. - здрависаха се.
- Ако искате да започнем с минаванено на проверки, че ще си изпуснем полета. - предложих. Всички се съгласиха и тръгнахме.
След около час вече се настанявахме в самолета. Ник се разбра доста добре с момчетата дори Кевин. За което нямам нищо против. Това че сме бивши не трябва да го притеснява. Помоли ме да седне с тях, което значеше, че аз съм с Рейчъл, но нищо. Нека се забавлява. Аз седнах до прозореца, а Рейчъл до мен. Отзад бяха Браян и Том, а зад тях Кевин и Ник. Сложихме си коланите и не след дълго самолета излетя. Направих няколко снимки през прозорчето. Станаха доста добре. Рейчъл си разглеждаше нещо на телефона, а момчетата си говореха отзад. Другите отбори си седяха кротко, само наще се надвикваха отзад. Такива са си.
ΔΙΑΒΑΖΕΙΣ
"Just friends"
Εφηβική ΦαντασίαСъщото училище, нови приятели. Това предстоеше на 16 годишната Джесика Уотсън. Джес е нормална тийнейджърка, успеха и в училище е добър и се разбира с повечето хора. Естествено и проблемите няма да се забавят. Тя намири добри приятели, с които се ра...