"Just friends"

36 глава

Гледна точка на Джесика

- Момичета ставайте! - някой скочи върху мен.

- Браян какво по дяволите?! - викна Рейчъл. Отворих очи и видях Кевин върху мен. Браян беше върху Рейчъл.

- Разкарайте се веднага от стаята ни! - казах.

- Не с лошо де. - Кевин напрвави кучешка муцунка.

- Я ставай! - избутах го. - Кога тия лигавщини са минавали при мен?!

- Права си. Добре чакаме ви долу. - и двамата излезнаха.

- Ъгх... момчета.

- Ъгх... бивши. - допълних и се засмяхме.

- Твоето беше по- точно. - каза ми Рейчъл. Двете станахме и отидохме до банята. Измихме лицата и зъбите си и се вървахме в стаята ни. Облякохме си екипите и си обухме маратонки. Вързахме си косите и слезнахме долу. Всички тръгнахме за закуска.

- Поглежсала ли си си телефона? - попитах Рейчъл.

- Не. Аз си забравих зарядното и ми падна батерията в самолета. Не поисках твоето, защото не ми трябва телефон. Поне за пет дена да се откъсна от това.

- Аз вчера си погледнах моя и имах около 200 пропуснати обаждания и още повече съобщения.

- От момчетата?

- Да.

- Писа ли им.

- Не. Изключих си телефона. Ще се видим в понеделник. Нищо няма да им стане без мен за седмица.

- Да. Те пък какви са ти, че се правят на много загрижени?

- Те са нейни приятели. - отвърна и Ник.

- Ник стига. - помолих го. Той извъртя очи и извърна глава.

- Може ли да поговорим? - попита ме спокойно. Изпуфтях и тръгнах след него леко в страни от останалите. - Какво ти става?

- На мен ли Ник?

- Да. Много бързо прости на Рейчъл. Да ти припомня ли онзи път, когато преспа с гаджето ти, когато ви скара на купона, целувката в деня на мача? И въпреки това, че заради нея загуби Майкъл ти и прощаваш!

- Извинявай? Ти ли ще ми държиш сметка за това с кой говоря? Познаваш ме от няма и месец, а сега ми спориш с кой говоря? Рейчъл ми е като сестра, а Майк е просто момче. Да, тя направи тези неща, но за дванадесет години прекарани с нея е направила доста добри неща за мен. Това, че си син на баща ми и изведнъж дойде в семейството ни не ти дава право да определяш на кой да говоря и на кой не. - извиках. Той ме гледаше, а аз осъзнах колко голяма глупачка съм. - О боже Ник не исках да кажа това. Наистина.