"Just friends"

23 глава

На следващия ден

Гледна точка на Майкъл

Вчера не успяхме да намерим Джесика и се прибрахме към един часа, но Ник писа, че си е била легнала, като се е прибрал, което до някъде ме успокои. Поне се е прибрала. Аз обаче не спах цяла нощ. Нямаше как да заспя. Мислех да не ходя на училище днес, но трябва да се уверя, че Джес е добре и за това ще отида. Дано и тя да дойде. Имам първи час с нея, нищо, че е математика. Стана време да тръгвам. Облякох си черни дънки, бяла тениска, черно кожено яке и си обух черни кецове на Supra. Оправих косата си и бях готово. Взех си телефона и чантата и излезнах. Тръгнах направо към училището по най- бързия начин.

Гледна точка на Джесика

Станах от леглото и отидох в банята за да се оправя. Бях много изнервена заради вчера и изобщо не ми се ходеше на училище, но пък нямаше и какво да правя цял ден сама в къщи. Наще имаха работа и казаха, че ще се приберат късно. Ник пък е на училище също. Върнах се в стаята си и си облякох черен суитшърт, тъмно сини дънки и си обух черни кецове. Среших си косата и я вързах на опашка. Взех си телефона и го отключих. Имах над сто пропуснати обаждания от момчетата и Майк и същата бройка съобщения. Нямах намерение да ги чета за това просто прибрах телефона си в задния джоб, грабнах раницата си и излезнах от стаята си.

- Станала си? Мислех, че след вчера няма да ти се ходи на училище. - Ник тъкмо щеше да излезне, когато ме видя да слизам по стълбите.

- Няма да седя, като кукувица цял ден. - засмях се.

- Така те искам. Хайде да тръгваме, че ще закъснеем. - каза. Кимнах и и двамата излезнахме. Тръгнахме към училище и след 10 минути стигнахме. - Ако имаш някакъв проблем ми звънни. Не се депресирай и си живей живота. Ясно? Момчетата сме такива идиоти понякога.

- Поне си го признаваш. - засмях се.

- Не искам тази усмивка да слиза от лицето ти. - сложи ръце на раменете ми. - Обещай ми.

- Обещавам. - отвърнах. Той целуна челото ми.

- Хайде, ще те изпратя до стаята ти. Какъв ти е първия час?

- Математика. Оу, не... - спрях.

- Какво?

- С Майк.

- Просто го игнорирай. Хайде. - преметна ръка през раменете ми и тръгнахме към математиката. Часът беше започнал. - Добре пристигнахме. Хайде ще се видим в кафетерията после.