"Just friends"

15 глава

На сутринта

Гледна точка на Джесика

Събудих се от алармата ми. Станах и влезнах в банята. Взех си душ и измих зъбите и лицето си. Върнах се в стаята за да си избера дрехи. Облякох си светло сини дънки, черна блуза стигаща до средата на бедрата ми и си обух черни кецове на платформа. Прибрах ключовете и парите си в раницата и сложих телефона си в задния джоб на дънките. Среших косата си и си сложих безцветен гланц, очна линия и спирала. Бях готова и за това слезнах на долния етаж.

- Добро утро скъпа! - поздрави мама и ми подаде портокалов фреш.

- Добро утро! - отвърнах и отпих от чашата. - Какво решихте за Ник?

- Нищо. Ще живее тук. - отговори.

- Ок. - оставих празната чаша на плота. На вратата се звънна. - Майк е тук ще тръгвам. После ще говорим. - тръгнах към вратата и отворих.

- Добро утро! - поздрави Майк и ме целуна.

- Добро утро! - усмихнах се. Хванах го за ръката и тръгнахме към училище. - Какво ще правиш после?

- Нищо. Свободен съм, ако това питаш.

- Ами хайде да излезнем. Също трябва да ти кажа нещо.

- Кажи ми го сега. - каза.

- Не мога. Доста е сложно и дълго за обяснение. Дори аз още не съм го асимилирала.

- Няма да се местите нали? - Майк спря и ме погледна.

- Не. Не е това. - успокоих го и продължихме да вървим.

- Добре. Тогава къде ще отидем после?

- Не знам. Вероятно на моето място, защото е тихо и спокойно. Няма кой да ни пречи. - казах.

- Хубаво. Значи веднага след училище?

- Не. Ще е някъде към 16 след обед. Преди това трябва да говоря с наще. - казах.

- Ето ви и вас. - Крис и останалите ни пресрещнаха.

- Да ето ни и нас. - усмихнах се.

- Хайде да влизаме. - подкани ни Джейк и се насочихме към главния вход на училището. Отидох при шкафчето си и видях Ник. Дали да му кажа, че знам или не?

- Здрасти Джес! - усмихна се.

- Здрасти братле! - отвърнах.

- Какво? - засмя се нервно.

- Споко Ник. Знам всичко. Вчера чух нашите да си говорят и те ми разказаха. Та да... Още не съм свикнала с мисълта, че не съм единствено дете.