Събота
Гледна точка на Джесика
Събудих се и беше 10 часа. Още бях в дома на Майк. Искам да видя с какво ще се оправдае, че излиза. Правех се, че не съм му сърдита вече и се получаваше. А и не, че съм толова сърдита просто искам да знам с кой говореше. Предполагам до 10 и половина ще тръгне и за това се разбрах с Рейчъл да е тук за да тръгнем и ние тогава. Вчера разпитах и момчетата, но те казаха, че не знаят нищо за това. Крис беше малко подозрителен, но е доста добър актьор и успя да ме заблуди... за сега.
- Майк... - погалих бузата му и я целунах. - Събуди се.
- Добро утро! - усмихна се, но все още беше със затворени очи.
- Хайде 10 часа е.
- 10! - стресна се.
- Да. Проблем ли има? Нали нямаш планове за днес?
- Не е възможно навих аларма за 8 часа.
- Явно не сме я чули. - или не е била, защото я изключих преди да си легнем. - Но е събота. Ако не се наспим днес то кога?
- Да... само че аз трябва да излезна за около час. Ти остани тук и като се върна ще правим, каквото искаш.
- И къде ще ходиш?
- Един приятел е в града и се разбрахме да се видим за малко. Той е по работа тук и утре си тръгва и може да излезнем между 11 и 12 днес.
- Няма ли да ме запознаеш? Все пак съм ти гадже.
- Ами... виж той е малко така... и... абе сещаш се.
- Не не се.
- Джес само за един час.
- Хубаво. - станах от леглото. "Той е малко абе сещаш се." За тъпа ли ме има. Но спокойно така или иначе ще разбера кой е този "приятел".
Влезнах в банята и си измих зъбите и лицето. Преоблякох се и слезнах долу.
- Кафе? - предложи.
- Не. - взех една ябълка. Седнах на един от столовете и заразглеждах някакво списание.
Майк се качи горе и след малко слезна облечен за навън.
- Принцесо излизам. Ще се видим после.
- Чао! - казах без да го поглеждам.
- Не се сърди де. - дойде и ме целуна по бузата.
- Не се сърдя.
- Добре. Хайде чао. - усмихна се и излезна. Усмихнах се и побързах да се кача горе. Облякох си светли леко по- широки дънки, бяла широка тениска с малък черен надпис, обух си бели маратонки Adidas и си взех слънчеви очила и малка червена кожена чантичка. Вързах косата си на отпуснат кок и бях готова. На вратата се звънна. Изтичах долу и отворих.
YOU ARE READING
"Just friends"
Teen FictionСъщото училище, нови приятели. Това предстоеше на 16 годишната Джесика Уотсън. Джес е нормална тийнейджърка, успеха и в училище е добър и се разбира с повечето хора. Естествено и проблемите няма да се забавят. Тя намири добри приятели, с които се ра...
