Гледна точка на Джесика
Събудих се и видях, че е 11 часа. Вчера до късно гледах филми на лаптопа си и в крайна сметка не излезнах от стаята си. Станах от леглото си и отидох до банята. Взех душ и измих зъбите си. Среших косата си и облякох спортен черен клин на Nike, бяло спортно бюстие и черни маратонки на същата марка. Смятам да потичам в парка малко и без друго имам нужда от тренировки. Вързах костата си и си взех термоса. Излезнах от стаята си тихо и слезнах по стълбите. Надявах се Ник да не е станал все още. Влезнах в кухнята и си взех една ябълка, която захапах и си напълних термоса с вода. Тръгнах към входната врата.
- Джесика! - чух гласът на Ник зад мен. Обърнах се ухилена до уши и го видях на стълбите.
- Ник! Буден си!
- Доста преди теб. Къде отиваш?
- Мислех да потичам малко в парка. - казах. Знаех, че ми е бесен за дето не си подадох носа вчера и сега се опитах да се измъкна и изобщо, че отбягвам разговора за това с Майк.
- Не. Първо ще ми кажеш какво стана вчера. Защо си излезнала от заведението без да кажеш нищо?
- Ти от къде знаеш?
- Майк дойде да те търси вчера. Защо се държиш като в децката градина? Момчето се е опитало да те зарадва, а ти си ходила да го преследваш.
- Значи все пак е дошъл?
- Да. Защото се е чувствал виновен и е мислел, че му се сърдиш. Джес защо просто не се отпуснеш малко и не му се довериш?
- Ник стига. Не му се сърдя. Тръгнах си, защото бях бясна на себе си, точно по изредените от теб причини. Не беше правилно и го осъзнавам. Беше ме срам да го погледна в очите след реакцията ми и просто си тръгнах. Знаех, че ще дойде да иска обяснение и за това те предупредих.
- А защо просто не поговори с мен? Нали за това са по- големите братя?!
- Знам, но не исках да виждам самата себе си, та камо ли, когото и да е било другиго.
- Можеше поне да ми кажеш какво е станало. Знаеш ли забрави. Ти си голяма и сама можеш да се оправяш.
- Ник не се сърди.
- Джес не съм на пет за да ти се сърдя. Просто постъпката ти е глупава.
- Знам и го осъзнавам.
- Надявам се.
- Добре аз сега излизам ще се видим после. Освен, ако не искаш малко време за брат и сесра и не дойдеш с мен.
YOU ARE READING
"Just friends"
Teen FictionСъщото училище, нови приятели. Това предстоеше на 16 годишната Джесика Уотсън. Джес е нормална тийнейджърка, успеха и в училище е добър и се разбира с повечето хора. Естествено и проблемите няма да се забавят. Тя намири добри приятели, с които се ра...