Oblivion

4.4K 205 12
                                    

С изучаването на анатомията на човешкото тяло, половият акт започва да ти се вижда като нещо прехвалено, систематизирано като устната кухина, и скучно като сякаш никога несвършващите лекции. Множеството нощи, прекарани пред учебници за оплождане, преобръщаха всичките ти виждания и ти докарваха генофобия, заедно със самотните ти пръсти, скитащи се по кожата, когато до ушите ти долитат стоновете от съседната стая. Бях се убедила, че самотата и времето променят хората. Както се бях убедила и че безразборният физичен контакт може съвсем да обърка представата за добрия и опитен партньор.

Ето защо бях настроена с огромна доза скептицизъм към Харолд, когато гърбът ми срещна вратата на някаква случайна стая. Роклята ми вече се беше набрала над кръста и не можех да кажа къде падна тениската му. Със слепи движения някой от нас успя да натисне дръжката на бравата. Отдолу се чуха викове, а после някой откри колко е студена водата във вътрешния басейн.

-    Последна възможност за отмятане - гласът му беше дрезгав, насмешлив.

-    Май ще се въздържа.

-     Склонен съм да приема.

Давеше се в думите си също като мен, затваряше очи и преглъщаше тежко, отметнал глава назад.

-     Леглото - успях да промърморя.

Изрита вратата и тя се затвори с трясък зад него. Пръстите му заскитаха по роклята ми, беше готов да я разкъса, преди да го погледна предупредително.

-      Да, и на мен не ми се плаща - подхвърли.

Отърва се от нея набързо, както аз направих с дънките му. Дори не събу бельото ми, просто го издърпа до глезените ми. Очаквах да се забави поне със сложната закопчалка на сутиена ми, но когато го видях да прехвърча до другия край на стаята само след секунда-две, скептицизмът ми се разсея.

-    Не си пил? - прозвуча като въпрос, изплъзнал се от целуващите ми устни.

-    Сигурен съм, че забавени движения и полуотворени очи няма да ти харесат.

-     Презерватив.

-     Мамка му, мамка му, мамка му... - ругатните му прекъснаха по някое време, когато отвори шкафчето до главата ми и намери вътре цяла кутия с нужното ни. - И това ако не е намек...

-     Не оставам в тая стая повече от час, Стайлс, не знам за теб.

Бяхме разменили имената си измежду целувките, изпълнени със страст и желание.

Aquiver Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz