Aquiver

Alteration

В неделя Изабел ме покани да ида с нея на пазар. Другите момичета бяха заети с новия материал за презентации, няколко натрупали се наведнъж изпита и Сайлъс. Всички, освен нас двете, се бяха обсебили по него. Говореха колко е богат, каква щастливка е Делия и излизаха с тях, доброволно вземайки ролята на трето колело. Съгласих се, само защото бях отегчена от работата си в кафенето (макар вчера Ела да се беше отбила, за да ни каже, че Грег и аз можем да си починем днес) и еднообразността на живота си напоследък. 

-  Кръжат около него като чайки около някаква изпусната храна на плажа - изстрелях отникъде, докато чаках Изабел да излезе от съблекалнята, за да мога и аз да използвам.

В проклетия магазин имаше само една съблекалня.

-     И аз не мога да ги разбера - чух я да казва зад плътната завеса. - Готин е, но чак пък толкова... Предпочитам много мъже пред това да се спирам на един. Нали се сещаш?

Кимнах, осъзнавайки, че това беше нещото, което последните няколко месеца не правех. Бях се спряла само на един и въпреки, че между нас всичко беше единствено плътско, се чувствах странно, че еднообразието ми харесва.

-     Сигурна съм, че ще ѝ разбие сърцето - промърморих.

Това ми се беше превърнало в мантра и аз чаках с голямо нетърпение моментът, в който Делия щеше да си дойде разплакана, да затръшне вратата след себе си и да се вкопчи в мен като давеща се мравка за сламка, опитвайки се да провокира у мен съжаление.

-    А какво става с теб напоследък? - тя излезе, показвайки ми се в малка черна рокля, преди отново да се шмугне вътре.

-     Какво да става с мен?

За момент помислих, че с Делия са надушили честите ми отсъствия от вкъщи и подозират, че с Хари сме продължили срещите си.

-    Променила си се.

Вдигнах вежда, влизайки в съблекалнята. Знаех, че не ѝ пукаше особено, че ще я видя опо бельо, така че единственият проблем беше тясното, задушаващо ни пространство.

-     Какво имаш в предвид?

-     О, ами погледни се! - Изабел посочи отражението ми в огледалото - Имаш толкова по-жизнен вид от преди, не си толкова раздразнителна вече, безгрижна си... Имам чувството, че получаваш оргазми по цяла нощ. А и вече не си толкова наперена. Винаги съм ти завиждала за самочувствието, между другото, много ме впечатли, като се запознахме. Беше готова по всяко време да развееш среден пръст на някого и да го поставиш на мястото му.

-    Сега не съм ли? - прехапах устна, опитвайки се да следя нишката на мисълта ѝ, докато гледах към гърдите си в огледалото.

Дали не бях и напълняла? Може би беше от новия сутиен, но изглеждаха по-големи.

-     Не, сега си по-дръпната, свита. Сякаш вече не можеш да танцуваш на дансинга пред всички.

Прииска ми се да ѝ натикам бельото, което си бях взела, в устата ѝ, за да млъкне. Една от най-добрите черти на Изабел, която в момента мразех, беше проницателността ѝ. Не беше сляпа като Делия, умееше да преценява хората и какво се случва с тях. Не знаех защо беше взела точно мен под лупа, но не ми харесваше. Може би наистина си бяха говорили за мен.

-    Просто така ти се струва - свих рамене.

Отвътре бях едновременно като пренавита пружина и нажежен въглен, но не исках да ѝ показвам това. Засмях се, внимавайки да не прозвучи твърде фалшиво, и облякох роклята, която допреди малко тя беше пробвала. На мен ми стоеше много по-добре.

-     Не можеш да ме заблудиш, Ашли, нещо ти има - беше вперила толкова напрегнат поглед в мен, че се боях да не пробие дупка в плътта ми. - Някое момче?

-     Преди малко се съгласих с теб, че разнообразието ми харесва.

-     О, значи не е само един? - тя вдигна вежди, оглеждайки тялото ми. Преди да се усетя, беше дръпнала купчината бикини от ръцете ми и беше започнала да я разглежда - И секси бельо... Твърде секси, ако ме питаш. Сякаш крещи "изчукай ме". Да не би да се чукаш с някого, Ашли?

Цъкнах с език, твърде раздразнена за да ѝ отговоря.

-    Да не би да си влюбена, Ашли?

-    Не разбирам защо всичко трябва да е за любов - избухнах, а тя се усмихна насреща ми, сякаш точно това беше искала и очаквала. - И не разбирам защо точно ти трябва да ми държиш сметка. Чукаш всичко наоколо с пенис и никога не ги подбираш. Дори чакаш ли ги да сложат презерватив? Внимаваш ли да не хванеш венерическа болест?

-    Не ме изкарвай курва - Изабел оправи косата си, гордеейки се с това, което вижда в огледалото.

-    Не, наистина не разбирам какъв ти е проблемът. И да, чукам Хари Стайлс, но никога няма да се влюбя, така че престани да ме разпитваш. Приятели с привилегии сме и ще си остане така. Сега се разкарай, за да се преоблека. Нищо от този скапан магазин не ми харесва, материите са ужасни.

Изабел повече не посмя да ми проговори, докато не излязохме на улицата.

-    Може би наистина не си се променила. Но това не означава, че  не изглеждаш така, сякаш си влюбена. Не можеш да ме заблудиш, Ашли, познавам те твърде добре. А сега се усмихни, липсваше ми наперената ти физиономия.

Усмихнах ѝ се, нямайки намерение да я оставя да ми провали почивния ден, докато косата ми се развяваше от вятъра. Бях я подстригала сутринта и част от мен се питаше дали Хари ще одобри промяната.