Aquiver

Free time

-  А ти къде се изгуби снощи? - Делия подметна уж нехайно, докато опипваше материята на някаква тениска.

Пазаруването ни беше обща страст и винаги, когато видехме някакъв промъждутък свободно време, първият инстинкт беше да се запътим към магазините.

-    Тръгнах си малко по-късно след като ти ме изостави - натъртих.

Нямаше защо да се чувствам виновна - казвах ѝ истината.

Продължихме да разглеждаме в тишина, от време на време се чуваха звуци от възмушение заради цените. Всеки мускул ме болеше и в главата ми все още отекваше снощната музика, но първоначалното разочарвание от вечерта се беше изпарила и сега на негово място бяха дошли задоволеността и спокойствието, които приех с отворени ръце. Улавях се да проявявам всички признаци на сексуално задоволена жена и дори не се мъчех да ги прикрия. Радостната ми походка и приповдигнатото настроение оставаха незабелязани от Делия засега.

-    Съжалявам де - сви рамене тя. - Сигурна съм, че ако и ти го беше видяла, щеше да ме разбереш.

-     Какво извинение - засмях се.

Ако си бях тръгнала по-рано от партито и си бях спестила сядането на незакърпения диван, сега щях да съм със смръщени вежди и сочейки я с обвинителен пръст.

-      Жалко, че нещо размерът не ми стигна... Но пък устата му вършеше работа.

-     БЕЗ ПОДРОБНОСТИ, МОЛЯ - изкрещях в погнуса, събирайки погледите на хората в магазина.

-     Добре, добре, разбрах, че си ми сърдита - засмя се и тя. - Ще ти купя йогурт и ще те удавя в Нутела заливка. Съгласна?

-     Не, Делия, нали вчера ти казах, че започвам здравословен живот. Можеш да ми купиш ягодов йогурт с парчета ананас и лимонова заливка. Капиш?

Тя врътна очи и се зае да мери поредната оскъдна рокля по тялото си.

-     На мен ми е леко дълга сякаш. Пробвай я ти - допря я до мен, изучавайки как платът покрива всеки инч кожа. - КАКВО ИМА ТУК?

Ето тогава знаех, че съм се прецакала. Отдръпнах се в неуспешен опит да издърпам яката на коженото си яке, за да прикрие врата ми.

-     Нищо, Делия...

-     Ама кой вампир те е маркирал така вчера? - засмя се, очите ѝ се бяха разширили от многобройните петна по кожата ми. - Има ли надолу?