Aquiver

Coach

Нагорещеният асфалт пукаше под краката ми и малки камъчета биваха запращани на различни страни, докато тичах. Бутилката вода в ръката ми свършваше и изпаднали кичури от опашката ми залепваха по лицето ми. Дишах тежко и бях готова да се закълна, че след малко ще припадна от жега, ако слънцето не се скриеше зад някой облак. Нали есенните сутрини трябва да бъдат прохладни?

- Малко помощ? - дрезгавината в познатия глас ме накара да се закова на пети.

- Справям се добре, благодаря ти - отвърнах му, все още отърсвайки се от първоначалната изненада.

- Напротив - засмя се, - като ти следя дишането, мога да се обзаложа, че ще се тръшнеш на земята след още минута-две така. Никой ли не те е учил да бягаш?

Беше гол до кръста, шортите му бяха достатъчно свалени, за да се показва ластикът на боксерките му. Потта се стичаше от тялото му, докато отпиваше от водата си и изтръскваше косата си като мокро куче. И той беше тичал.

- Не, започнах да правя кросове сама. - вперих поглед напред, не исках да забележи, че го наблюдавам - Не съм тренирала с никого.

- Тогава ми позволи аз да те науча - прошепна в ухото ми, дългите му пръсти прибраха няколко кичура коса. - Ашли.

Името ми, прозвучало от устните му, ме накара да потрепна. Върнах погледа си обратно към него. На лицето му се беше разпростряла самодоволна усмивка, ръцете му бяха напъхани в джобовете на шортите, а заедно с тях - и бутилката вода. Не можах да се сдържа и преди да осъзная какви ги върша, увих ръце около врата му и целенасочено се отправих към устните му. Твърди срещу моите, месести, настоятелни, се движеха в синхрон с пръстите ми, сграбчващи и мачкащи къдриците му. Ръката му притегли кръста ми към него, преди да направя половин крачка към него, стеснявайки разстоянието помежду ни още повече.

- Какво ще кажеш - отдръпнах се, вглеждайки се в потъмнелите му очи, - да ми покажеш как да правя кросове, а аз после да ти покажа нещо друг?

Добре знаех правилата на забивките от купоните - 1) не очаквай нещо повече 2) не излизай от стаята в същото време, по което излиза човекът, с когото си бил 3) не повтаряй отново. И все пак имаше нещо в начина, по който ме гледаше повече с лъст, отколкото с очакване.

- Да побързаме тогава.

В следващите десет минути бяха изпълнени с насоки от рода на това как да си движа ръцете, как да дишам, и какво да не правя. Странно колко ми напомняше за израждане - или вече полудявах от тези акушерски теории и практики, или скитащите му през цялото време пръсти по кожата ми ме побъркваха. Тялото му беше горещо и мокро над моето, докато се разтягахме на пожълтяващата вече трева в парка. Капки вода падаха от косата му, след като изля цялата бутилка отгоре си.