Aquiver

Coffee pleasure

Алармата ми би в шест сутринта в неделя. Едва не изритах проклетия часовник. Нямам представа как успях да събера сили в себе си достатъчно, че да отметна завивката от тялото си и да стана. Облякох се и едва тогава забелязах, че Делия все пак се беше прибрала жива от снощното парти и в момента спеше на съседното легло. Проклинах я, че се беше хванала с богаташ и сега нямаше нужда да работи, а просто да излиза на срещи с него. На кучката винаги ѝ беше късметлийския ден.

Закуската ми се състоше от чаша вода с резенче лимон. След нея грабнах ключовете си от закачалката на портмантото и излязох. Имах петнайсет минути да отида до кафенето и трябваше да съм точна, ако не исках да ме изгонят още на първия ми работен ден. Това беше първата ми работа и парите наистина ми трябваха, ако не исках до края на седмицата да съм започнала да ям вътрешностите на Делия, така че трябваше да не си позволявам своеволия.

-    Ашли! - Ева ме поздрави, още щом отворих вратата на кафенето. - Добро утро, скъпа, слагай престилка и се дръж учтиво с клиентите!

-    Добро утро и на теб - засмях се.

Очевидно, че беше работокохоличка. Чудех се как изобщо бях успяла да я убедя да работя само през уикендите. Може би беше, защото тогава имаше най-много работа?

Първите клиенти за деня ги пое тя, за да ми покаже какво се изисква от мен. Грабна две менюта от гишето, на което се правеха напитките, и поздрави двойката. Записа поръчката им в тефтерчето си, след това поръча на момчето зад гишето и когато беше готов, им сервира.

-    Вярвам, че няма да ти е трудно? - вдигна тя вежди в моя посока, докато се връщаше.

Вързах черната престилка на кръста си и поклатих глава. Получих тефтерче и химикалка от момчето зад гишето, което ми сподели, че се казва Грег. След като обслужих първите си клиенти, а след това и още няколко, Ева ме остави да я замествам и отиде да върши важната си работа в центъра на града. Беше добре, че тя беше собственичката на кафенето, не бих могла да понеса някой задник да ме наставлява.

Денят се изниза неусетно и скоро имаше само час, докато смяната ми свърши. Наближаваше пет следобед и си нямах представа кога ще напиша записките си за понеделник, който беше след няколко часа. Нямах никаква енергия и всичко, за което можех да мисля, беше сън.