Occasion

2.7K 137 16
                                    

На края на учебната ми седмица и няколко часа преди началото на работните ми почивни дни Делия грабна мен и момичетата под ръка и ни накара да излезем с нея и Сайлъс. Поводът беше ясен - беше й предложил да станат двойка и сега тя искаше да го запознае с останалата част от момичетата, които не беше срещал. Молех се само да не се окаже, че е чукал някоя от приятелките ни. 

Бях избрала да облека една от най-официалните си рокли, а именно онова отдавна забравено в гардероба ми парче бял плат с гол гръб и дантелени презрамки. Делия, също като мен вече запозната с местата, на които Сайлъс обичаше да ходи, се беше нагласила с изискана черна рокля, която досега не бях виждала, но в която трябваше да призная, че гърдите й стоят уникално. Хана, Челси, Шона и Изабел бяха твърдо решили да носят дънки и тениски с най-абсурдните щампи, просто защото не им пукаше с кого и къде отиват. Бяхме измислили как да обясним това, че Шона и Хана са двойка сега, докато шофьорът на таксито се мъчеше да избегне трафика. 

След като преминах и през обичайните поздрави, прегръдки и ръкостискания, на които Сайлъс ни подложи, се отпуснах в кожения си стол, грабвайки едно от менютата. С настъпването на Адската ми седмица, настъпи и периодът, в който нямах и време да се нахраня. Лекциите и презентациите, които сякаш се нижеха на верижка като лястовички по жиците, ме изтощаваха твърде много, за да обърна внимание на здравето си.

-       Какво ще кажете за голяма, голяма пица? - Изабел предложи, очевидно също толкова изгладняла колкото мен.

-       Не, аз си мисля за нещо по-вкусно - засмя се О'Конъл, който вече плачеше за юмрук в носа. - Калмари или гъби муцатаке? Тук правят и страхотни пъдпъдъчи яйца, пълнени с черен хайвер и настърган бял трюфел... А за десерт може би пъпеш Юбари Кинг? Или плодова торта? Или дуриан и купуачу?

Едва се сдържах да не го зашлевя, докато парадираше колко е богат, а Делия го гледаше със страхопочитание в очите. Съгласих се да поръча и за мен, просто защото ако започнех спор и продължеше да се перчи като пуяк, щях да му покажа от къде излизат пъдпъдъчите яйца. 

-      Та, значи вие двете сте скъсали - той посочи към мен и Хана - и сега сте двойка с Шона?

Хана кимна ентусиазирано, започвайки да му разправя историята, която бяхме съчинили в таксито. Оказа се, че сме в добри отношения, и сме си останали приятелки.

-     Точно затова исках да говоря с теб - Делия се обърна към Сайлъс с дяволита усмивка. - Сега Ашли е сама и си мислех дали няма да можеш да навиеш някой свой приятел да се помъчи да я вкара в дясната лента, нали се сещаш?

-     Звучи като голямо предизвикателство, скъпа - О'Конъл се изсмя, преди да забоде поредна вилица от калмара си. - Ще видя какво мога да направя.

-      Мисля, че има проблеми с влюбването - най-добрата ми приятелка ме погледна, наслаждавайки се на реакцията ми. - Има някакъв вид травма от гимназията и я е страх да не се повтори.

Останалите впиха очи в мен, докато стисках покривката в юмрук и се мъчех да не избухна. Гневът ми не отшумя и през остатъка от вечерта, но нахлулите неканени мисли в главата ми успяха да го изместят на второ място.

Наистина ли се страхувах да се влюбя? Наистина ли давах всичко от себе си, за да го избегна? Наистина ли Самюел беше оставил толкова голяма дупка в сърцето ми?

Не просто ми беше изневерил, както бях казала предния ден на Хари, беше ме опустошил. Преди с Делия имахме и друга приятелка. Кандис беше най-забавното момиче, с което можеш да се лигавиш, и на което можеш да споделиш всичките си тайни. В онзи ден, в който ги хванах в къщата на родителите му, бяха разбили вярата ми в хората. Дори държанието ми към Делия не беше същото и тя го усещаше. Пазех се от всеки, който можеше да остави същите отпечатъци от нож по гърба ми. Пазех се, сякаш всички бяха като тях. Пазех се, сякаш не искам никога повече да обичам. И не знаех дали наистина е така. 

Спомнях си колко беше хубаво да обичам, колко топлота и надежда изпитвах. След това обаче следваше и споменът за измяната, болката, студенината. Някак, просто някак, се бях отърсила от тях, но се бях изгубила в опитите си да не ги изпитам отново. Бях се поставила в златна клетка, оковала се с вериги и издигнала стени от бодливи храсти около себе си. Отблъсквах всеки, който можеше да ме накара да завися от него по какъвто и да е начин, и тичах при онези, които можеха да заменят самотата ми по други начини. 

Запитах се дали и Делия не е заслепена от нещо в Сайлъс, така както аз бях от грижите на Самюел и начина, по който ме караше да се чувствам у дома и в безопасност. Може би, ако беше така, затова не можеше да види какъв е наистина. А може би моята вяра беше разбита? Възможно ли беше да съм изгубила вярата си в хората и сега да търся всичките им лоши качества, за да не бъда привлечена от добрите?

Не се насладих достатъчно на храната заради лудостта, която ме гонеше цяла вечер. Момичетата се споглеждаха и на няколко пъти ги чух да си шушукат за мен, но никой не посмя да ме попита дали ми има нещо. Делия вече съжаляваше, че беше казала онова на гаджето си, защото вероятно долавяше яростните нотки в тона ми, когато им казах, че се прибирам, и няма да се присъединя до караоке бара. 

Когато се добрах до вкъщи, се тръшнах на леглото и плаках с часове, докато алармата ми не би, за да ми оповести, че е време да отивам на работа. 

Aquiver Where stories live. Discover now