Aquiver

Collision

Само аз бях единствената, която носеше яке на скапания купон, на който ме доведе Делия. Само аз! По дяволите да вървяха всичките ѝ убеждения, че е студено и че в къщата на братството не са пуснали отоплението още! Всички бяха с най-миниатюрните дрехи, които имаха, защото отоплението не само, че беше пуснато, ами и момчетата се бяха постарали да е на макс. А не можех да го сваля, беше част от малката черна рокля, предназначена да отвее всички, но не... Та, така се бях озовала в претъпкана къща без най-добрата си приятелка (защото кучката си беше намерила компания за нощта, за разлика от мен) и пиейки вкиснал се пунш на продънения вече диван.

Музиката беше отвратителна. Нямаше толкова бас, а просто някакви не толкова добри рими, които се изплъзваха от грамадните тонколони от двете страни на вратата за хола.

Нямаше храна, както Делия беше обещала, но имаше трева и много алкохол, стори ми се, че може би и момчето в ъгъла продава наркотици също (да, на купон, претъпкан със студенти от медицинския университет).

Дори не мислех, че половината от нас ще станат лекари. Второкурсниците често се мъкнеха из общежитията с разширени зеници заради Мескалина, който си набавяха, макар и незаконно. Третокурсниците бяха малко по-трезвомислещи (освен в моментите, в които се наливаха с литри алкохол) и гледаха да увеличат заедно с оценките си и рискът от СПИН. Нямах си представа какво правеха всички в по-горните курсове, защото бях едва първи и бяха разпределени по етажи, но знаех, че ние няма да сме по-кротки от предишните.

- Май все пак не сме успяли да направим най-голямото парти в историята, а?

До мен се просна някакво момче с лице, сякаш излязло от Плейгърл списанието, разливайки пунша си по роклята ми.

- Копеле! - изкрещях, скачайки на крака, при което един от токовете на обувките ми се изкриви и една пружина изскочи от дивана.

- Е, спокойно де...

- СПОКОЙНО? ПРОКЛЕТИЯТ ПАРЦАЛ СТРУВАШЕ ЦЯЛО СЪСТОЯНИЕ.

Разбира се, пари на нашите, но все пак.

- Виж, просто трябва да го потъркаш малко...

Дългите му пръсти, все още влажни от каквото и да беше по тях, се увиха около ръката ми и ме дръпнаха към дивана, за да седна, преди да си изкълча крака на изкривения си ток. Стоях на него само от инат и гняв.