Odour

2.5K 141 25
                                    

След две седмици, през които усърдно отбягвах Стайлс, телефонът ми позвъня и за четвърти път за деня на екрана се изписа неговото име. Както и предишните няколко пъти, не отговорих и се включи гласова поща, от което бях сигурна, че той полудява. Целта ми не беше да го изкарам от кожата му и да го накарам да дойда до апартамента ми с камшик, а да дам малко време на себе си да осмисля ситуацията, в която доброволно се бяхме набутали.

Бях се отдала на любимата си книга, множеството латета и университета. Ходех из кампуса напълно безсрамно с раздърпани пуловери, които ми падаха от раменете, защото последно време нямах кой знае колко време да се храня. Обикновено обувах първото парче плат с крачоли в гардероба си и след като свършех каквато и работа да имах, се връщах в общежитията и прекарвах часове в четене и писане. Понякога Делия се мяркаше, а когато това станеше, говорехме с часове, докато и двете не заспяхме.

При петото позвъняване реших, че действах твърде егоистично. Бях му заявила, че искам да не зависи само от мен, щом стане въпрос за сексуалното си желание, и се бях възползвала от това, взимайки си две седмици почивка от сделката ни. Ако щях да го игнорирам, поне трябвяше да му обясня причината.

- Хей - промърморих в слушалката.

Държах телефона си между рамото и ухото, опитвайки се да задържа огромната картонена кутия с пица и всичките си учебници. На излизане за университета тази сутрин бях отказала да нося чанта и сега съжалявах. Портмонето ми висеше от задния джоб на джинсите, а ключовете ми се държаха на кутрето ми.

- Ашли, ти ми вдигна - възкликна с онзи така познат ми тон на изненада, - какво чудо! Днес да не е Вси Светий?

- Много смешно, Хари, за малко да падна на земята от смях.

- Винаги предана на сарказма си - отбеляза. - Какво ще правиш днес?

- Ами - започнах, премествайки кутията в другата си ръка, за да мога да наместя ключовете между пръстите си и да се приготвя да отключа вратата - имам да направя презентация за след три седмици, да прочета сто страници и най-вероятно ще се отбия до момичетата на горния етаж, защото не съм ги виждала отдавна. Ти?

- О, ами аз - можех да си представя усмивката му, докато говореше. - Имам да се видя с три-четири момичета - чу се как изцъква пренебрежително с език, - нищо работа. Но всъщност се надявах на една Ашли Поуел да може да намине към шестия етаж, за да мога да... Кхъм, нали знаеш, да я видя.

Aquiver Where stories live. Discover now