Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава десет

Пътуването до Маями след това премина в пълно мълчание. Бях толкова изтощена, колкото никога досега в живота си. Цялото тяло ме болеше, не можех да си намеря удобна позиция на седалката. Изминаха около три часа, когато най-накрая стигнахме до Маями. Взех телефона на Нейтън и изпратих съобщение на Патрик, че скоро ще бъдем там. Никога до сега не съм била в Маями, Патрик беше този, който винаги ме посещаваше в Ню Йорк. Маями беше красив и слънчев. Беше зима и не беше много горещо, за което бях благодарна.

Патрик живееше в жилищна кооперация, точно пред плажа. Апартаментът, който родителите му купиха, когато се премести тук, беше наситина много скъп. Баща му и майка му бяха адвокати и живееха в Ню Йорк, така че Патрик рядко ги виждаше. Мисля, че липсата на внимание беше това, което накара Патрик да търси любов някъде другаде. Или както той обичаш да казва "добри времена". Кооперацията беше красива, разбира се. Особено ми харесаха чистите стъкла от страната на плажа. Нямах търпение да видя как е и отвътре.

Нейтън паркира и аз се усмихнах, когато забелязах Патрик да върви към нас. Патрик беше адски привлекателно момче. Той имаше къса, руса коса със сладки къдрици и ярко сини очи. Имаше добре поддържано тяло, което му придаваше вид на лошо момче и само казваше ПРОБЛЕМИ. Отдавна не го бях виждала, затова изскочих от колата и се затичах към него.

- Хана! - извика той и обви ръце около мен, стискайки ме силно.
- Ох. - простенах, когато чух гърба ми да изпуква.

Той се отдръпна назад и сканира тялото ми със сините си очи.

- Изглеждаш ужасно.

Засмях се.

- Благодаря ти, обичам честността.

Той се захили.

- Правилно. Хайде, стаята ти е готова. - каза, прегръщайки ме през раменете, докато ме водеше към сградата. Нейтън ни последва, странно тихо, с куфара и сака си.

Кооперацията ми напомни за общежитието в един филм, който гледах веднъж, но не можех да си спомня името. Тя беше малка, но имаше два етажа. Патрик ми показа дневната, кухнята, стаята за гости и пералното помещение долу.

Аз се хвърлих на канапето, с лицето надолу, отпускайки чело на ръката си.

- Ъх, Хана, стаята ти е горе. - каза Патрик, коленичейки пред мен.
- Не, никакви стълби, моля те. Добре ми е тук. - промърморих, затваряйки очи.