Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Бонус глава #2

Беше около три часа следобед, когато се събудих и ми отне известно време да осъзная къде се намирах. Нейтън продължаваше да спи до мен и аз станах от леглото, опитвайки се да бъда тиха, докато разкопчавах куфара, за да извадя някакви дрехи.

След като намерих нещо, което да облека, влязох в банята да си взема душ.

Когато излязох, Нейтън продължаваше да спи. Измих си зъбите и си сресах косата, след което излязох от стаята, защото умирах от глад.

Докато вървях по коридора, чух шум от кухнята. Когато влязох в нея, Беатрис стоеше до печката и готвеше нещо, а на едно столче до плота седеше малко момче. Имаше къса, светлокестенява коса, кафяви очи и носеше очила.

Беатрис се усмихна, когато ме видя.

- Хана, почина ли си добре?

Кимнах.

- Да, благодаря.
- Мога ли да ти предложа нещо за пиене? Яденето е почти готово.
- Вода, моля. - казах, когато седнах до момчето. Усмихнах му се. - Здравей, аз съм Хана.

Той се усмихна срамежливо.

- Аз съм Матю.
- Радвам се да се запознаем, Матю.
- Той е мой син. - каза Беатрис и ми подаде бутилка със студена вода. - Той е на дванадесет. Имам и десетгодишно момиче, Келси.

Матю играеше някаква футболна игра на плейстейшън. Не бях виждала такава от години.

Обърнах се да погледна Беатрис.

- И те са брат и сестра на Нейтън. - осъзнах.

Беатрис се обърна и ме погледна тъжно.

- Той не ти е говорил за нас, нали?

Прехапах долната си устна.

- Съжалявам.

Тя поклати глава.

- Не е твоя вината. Нейтън... той беше много близък с баща си и след като Сам почина се промени, не беше същият. Той беше толкова млад, само на десет години, а аз го разочаровах... Не знаех как да му помогна. - тя разбърка супата с дървена лъжица.

Не знаех какво да кажа. Не бях запозната с тази страна от живота на Нейтън, така че не знаех как да я утеша.

Матю се изправи и отиде да легне на дивана, без да откъсва очи от играта.

- Знам, че е моя вината Нейтън да се изолира така, а после продължих да влошавам нещата, като се омъжих повторно. - тя се усмихна тъжно. - Но Джон наистина ми помогна да преодолея мъката си. Той беше, ъхм... най-добрият приятел на Сам. - каза бавно, поглеждайки ме. - Сигурно си мислиш, че съм ужасен човек.