Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и осем

Два куршума.

Беше лудост как едно дребно, малко нещо може да сложи край на нечий живот за по-малко от секунда.

Два куршума. Две секунди.

Толкова време беше необходимо, за да се сложи край на нашите мъки. Звукът от стрелящото оръжие накара ушите ми да забучат. След втория изстрел Нейтън падна на земята. Кървеше обилно през плата. Кожата му беше бледа, а очите - притворени.

Докоснах челото му и погледнах в тъмните му очи.

- Нейтън, моля те, дръж се. Не затваряй очи, моля те. Помощта скоро ще пристигне.

Той просто кимна, а аз се изправих и затичах, опитвайки се да не обръщам внимание на двете безжизнени тела. Всяко едно от тях с дупка от куршум точно в средата на челото. Минах през единствената тайнствена врата и се озовах в нещо като малък офис, от който се излизаше навън. Беше празен, само отнякъде тихо се чуваше класическа музика. Препънах се в някакви въжета и паднах, но бързо се изправих, когато забелязах телефона. Взех го и набрах 911.

- Казвам се Хана Колинс... моля, помогнете ми. Бях отвлечена и имам нужда от линейка за бодигарда си. - казах бързо и изтичах обратно при Нейтън, оставяйки телефона да виси. - Нейтън. - казах, поставяйки главата му в скута си.

Той отвори очи и ме погледна. Въпреки болката си се насили да се усмихне.

- Колинс... - прошепна.

Усмихнах му се, а сълзите се затъркаляха по бузите ми.

- Скоро ще бъдат тук, Нейтън. Дръж се, моля те.

Не след дълго, чух сирените да вият навън. Седях там и виждах всичко на забавен кадър, как парамедиците се втурнаха в гаража, а след това към нас, когато ни забелязаха. Ченгетата разговаряха с мен, задаваха ми въпроси, но не можах да кажа нито дума.

- Ще се оправи ли? - попитах един от парамедиците, които преглеждаха Нейтън. Единият от тях го държеше за рамото, а другият - за краката. Заедно го преместиха на носилката.
- Ще направим всичко по силите си. - каза ми той, след което го изнесоха.
- Госпожице, как е името ви? - попита ме един полицай.
- Хана... - отговорих, устата ми беше суха. - Хана Колинс.
- При мен е. - каза той по радиостанцията. - Госпожице, защо не излезем навън?