Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава единадесет

Когато бяхме на шестнадесет години, двамата с Патрик решихме да изпробваме нашия романтизъм. Всички в училище непрекъснато ни казваха, че сме сладка двойка и че най-добри приятели се влюбвали през цялото време. Не знам, мисля, че под натиска от страна на съучениците ни решихме, че може да проработи и при нас. Когато опитахме да се целунем, беше толкова неудобно и странно, че избухвахме постоянно в смях и вече знаехме, че това никога няма да се получи между нас. Трябваше да сме приятели. Знаейки, че само да се доближим по-близо един до друг ни караше да се чувстваме по-комфортно заедно.

Никой не разбираше приятелството ни като нас.

Поне Нейтън очевидно не го разбираше.

Докато вървяхме обратно към къщата, почувствах как се изчервявам.

Не знаех какво не е наред с мен.

Нейтън и аз не бяхме нищо.

Той не ми беше гадже. Нямаше правото да изисква нищо от мен.

В същото време знаех, че сме нещо.

Бяхме флиртували по пътя си дотук.

Реших, че ще играя неговата игра или каквото там беше, защото наистина ми харесваше до момента.

- Върнахте се... чудесно. - каза Патрик, когато влязохме вътре.

Кимнах.

- Да.

Заех си мястото и Нейтън седна до мен. За него вече имаше чиния. Той беше мълчалив. Това почти ме накара да се засмея. Никога не го бях виждала толкова сериозен.

- Мислех си, че бихме могли да излезем. - започна Патрик, докато подновявахме закуската си.
- Точно сега?
- Да, защо не? Мога да те заведа в търговския център, нали знаеш в случай, че трябва да си купиш нещо за тази вечер.

Намръщих се.

- Какво има тази вечер?
- Плажно парти.
- Не знам, Патрик. Знаеш, че не обичам партитата.
- Идваш. - заяви твърдо.

Какво им беше станало на всички, че искаха да ме командват?

Само защото си спомних, че имах нужда от нов телефон, се съгласих да отидем до мола.

Един час по-късно, Нейтън се вмъква в търговския център с мен и Патрик на задната седалка.