Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и две

- Е, как беше в Маями?

Погледнах към Рейчъл и ѝ се усмихнах наполовина.

- Беше забавно... - гласът ми заглъхна.

Не исках да говоря за Маями. Не исках дори да мисля за Маями. Рейчъл се беше запътила към дрешника в стаята си, докато Ник седеше на леглото. Изглеждаше доста добре, макар да личеше от километри, че е отегчен до смърт. Той прещракваше каналите на телевизора, мърморейки нещо за това, как няма нищо хубаво за гледане.

Рейчъл въздъхна, поглеждайки го.

- Вече иска да се връща на работа. - прошепна тя, докато окачваше една рокля. - Докторът каза, че трябва да остане в леглото поне два месеца. И аз наистина не искам да се връща... не и преди да сме разбрали, кой го е извършил.
- Чувам те. - каза Ник от леглото.

Рейчъл завъртя очи и излезе от дрешника. Гледах я как извади няколко папки от чантата си и ги подаде на Ник.

- Можеш да работиш от тук.

Ник ги взе и върху устните му се образува усмивка.

- Защо не си ми ги дала?
- Защото не исках да виждам тази глупава усмивка на лицето ти.

Ник се подсмихна.

- Ти си най-добрата жена на света. - каза той, протягайки се да я целуне.

Усмихнах им се. Те наистина бяха чудесни заедно.

Внезапно на вратата се почука и след като се отвори, майка ми влезе в стаята.

- Ето къде си. - каза, гледайки към мен. - Търсих те навсякъде.

Намръщих се.

- Защо?

Тя ми подаде пазарска чанта.

- Облечи това довечера.
- Къде ще ходим?
- Искам да покажа на Лиза клуба на Колтън.
- Мамо...
- Не спори с мен за това, Хана. Отиваме. - тя ме прекъсна, а след това погледна към Ник. - Как си?

Той размаха папките в ръката си.

- Страхотно.

Майка ми се усмихна.

- Добре. - после отново ме погледна. - Бъди готова в осем. - каза и излезе.

Погледнах Рейчъл и Ник.