Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и четири

Взехме си хамбургери. Докато Нейтън шофираше, това ми напомни за пътуването ни към Маями и се замислих за всички неща, които се бяха променили оттогава.

Останах изненадана, когато разбрах, че апартаментът на Нейтън не беше чак толкова далеч от дома ми. Само на две пресечки.

- Мина много време, откакто за последно съм бил тук. - каза той, отваряйки ми вратата. - Обикновено спя в къщата ви.

Кимнах, знаех, че телохранителите разполагат със стаи, където могат да спят. Не знам защо никога не ми беше хрумвало, че Нейтън остава там през цялото време. Хапвах си пържени картофки, докато го следвах по стълбите. Сградата беше триетажна в приятен кремав цвят. Жилището на Нейтън беше на втория етаж. Когато стигнахме до вратата, той извади ключа си и отвори.

Вътре беше топло и изглеждаше някак си празно. Не заради липсата на мебели, имаше кафяви дивани в дневната, телевизор, малка маса за хранене и няколко декорации тук и там, но не твърде много. Можех да кажа със сигурност, че не е бил тук отдавна. Миришеше на застояло и Нейтън плъзна стъклената врата, която водеше към балкона, позволявайки да се промуши малко свеж въздух вътре.

- Това е моето скромно местенце. - каза Нейтън.

Отидох до дивана и седнах.

- Не е лошо.

Той се засмя тихо.

- Знам, че не е нищо в сравнение с вашето имение...
- Нейтън... - прекъснах го. - Всичко е наред. - казах с усмивка. - Кога за последно си бил тук?

Той сви рамене и съблече сакото си.

- Преди да тръгнем за Маями.

Включих телевизора и извадих чийзбургера си от пакета.

Беше един добре изглеждащ чийзбургер.

Нейтън седна до мен на дивана и прехвърли ръка през раменете ми.

- Брат ти създаде ли ти неприятности? - попита ме той, докато ядях.
- Колтън винаги е бил свръх закрилнически настроен към мен. - погледнах го. - Всъщност вие двамата много си приличате.
- Той изглеждаше готов да ме удари.
- Знам. Страхувах се от това. - казах и отхапах още една хапка от бургера си.
- Майка ти се опитва да те уреди с Джордж, нали? - попита той след известно мълчание.
- Да, можеш ли да повярваш? Аз съм възрастен човек, не може просто да обикаля насам натам и да ме сватосва с някакъв непознат.
- Не го харесваш, нали?