Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава четиринадесет

- Искам да те целуна... - прошепна той, поглеждайки надолу към устните ми.

Бях съвършено и напълно омагьосана от очарователния мъж пред мен. Установих, че съм впила поглед в плътните му, перфектни устни.

Внезапно някой изкрещя някъде зад мен, което ме накара да подскоча. Отстъпих назад и се обърнах. Едно момиче бягаше от някакво момче, смеейки се и крещейки едновременно като луда. Вероятно беше пияна.

- Трябва да се връщаме. - промърморих и тръгнах обратно към апартамента, без да чакам Нейтън.

Връщането ни беше неловко. Той не вървеше до мен, но можех да усетя присъствието му в близост. Просто не разбирах защо би искал да ме целуне? Харесваше ли ме? Не можеше да ме харесва. Аз бях дъщеря на шефа му. Трябваше да знае, че би загубил работата си, ако някога се случи нещо между нас. Мразех, когато правех така. Винаги избързвах. Правех от мухата слон. Защо просто не го оставих да ме целуне? Знаех, че го искам. Защо не можех да спра да се боря със себе си и да правя това, което искам?

Партито все още вървеше с пълна сила в къщата, когато се прибрахме. Предположих, че по-късно щеше да стане и по-диво. Влязох в апартамента, усещайки, че Нейтън е близо зад мен. Вътре беше изненадващо тихо. Чуваше се само слаба музика от купона в съседство, нищо друго. Насочвайки се към стълбите, си помислих, че Нейтън се е отправил към стаята за гости, която беше на първия етаж, но тогава усетих пръстите му да се увиват около китката ми и той ме придърпа обратно към себе си.

Той ми се усмихна, докато ръката му се увиваше около талията ми и разби устните си в моите, без предупреждение. Направи го толкова бързо, че дори не разбрах какво се случва, докато вече не се целувахме. Усетих как езикът му се плъзга по долната ми устна, питайки за разрешение и аз отворих устата си по-широко, давайки му достъп. Сложих ръката си на врата му и се притиснах по-близо до него.

Не помня целувката му да е била толкова добра.

Така абсурдно добра.

Не знам колко дълго се целувахме. Това беше най-дългата ми целувка. Преди да се отдръпне, Нейтън захапа долната ми устна, карайки от гърлото ми да се откъсне слаб стон.

Той ме погледна, очите му бяха изпълнени със страст.

- Не си тръгвай от мен, Хана, никога.