Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Епилог

Гледна точка на Нейтън

Загледах се в отражението си в огледалото.

Носех сив костюм с бяла риза и червена вратовръзка... от дясната страна на сакото имах забодено малко цвете...

Въздъхнах нервно, докато прекарвах ръка през косата си за стотен път.

- Нейтън.

Обърнах се да погледна към Джаред, който беше облечен в черен костюм.

- Време е, човече. - каза той с усмивка. - Добре ли си?

Поех дълбоко въздух.

- Малко съм нервен. - признах.
- Не се притеснявай... Всички ще гледат нея. - той се ухили.

Това ме накара да се усмихна.

Хана.

Тя беше на път да стане моя съпруга.

Най-накрая.

Бяха изминали осем дълги месеца.

Осем месеца откакто й дадох пръстена.

Решихме, че първо ще се оженим, преди да заживеем заедно.

Бих се оженил за нея на мига, в който го решихме, ако имах представа колко време щеше да е необходимо, за да се планира сватбата.

Никога не съм бил толкова нетърпелив през живота си. Не мислех, че ще дочакам този ден. Не бях спал снощи, мислех само за това. Сега нямах търпение всичко да свърши.

Нямах търпение да й покажа къщата, която бях купил за нас.

Тя дори не подозираше.

Мислеше си, че ще живеем в апартамента ми.

Нямах търпение да видя лицето ѝ, когато ѝ покажа къщата.

Нямаше да ходим на меден месец преди май, когато тя най-накрая щеше да завърши колежа. След цели три месеца.

Последвах Джаред към вратата.

Сватбата се провеждаше в красива градина далеч от града. Беше малка сватба, само за най-близките ни приятели и семейство, които никой от нас нямаше в изобилие, но Кристина се беше убедила, че всяко едно място ще бъде заето. Не ме интересуваше кой е дошъл, стига само Хана да го направи. Нямах нужда от никой друг, за да се оженя за нея. В действителност, Кристина беше тази, която се погрижи за декорациите. Столовете бяха подредени в редици, с пътека в средата и всички вече бяха тук.