Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава тридесет и две

Когато стигнахме до къщата, родителите ми излязоха от колата, а аз се престорих, че говоря по телефона, докато влязат вътре.

Нейтън стоеше навън с ръце в джобовете си.

Излязох от колата и го погледнах.

- Започвам да мисля, че имаш проблеми с гнева.

Той се разхили.

- Няма да се извиня. Той беше задник и се държеше с теб като такъв.

Извъртях глава настрани с усмивка.

- Такъв беше. Благодаря ти.

Зелените му очи изглеждаха развеселени.

- Не мислиш ли, че заслужавам целувка?

Кимнах, сбръчквайки вежди.

- Може би, да.

Той се ухили.

- Чакам.

Огледах се наоколо. Навсякъде имаше бодигардове, виждах градинаря да подрязва храстите.

- Точно сега ли?

Той направи крачка към мен.

- Ела с мен. - каза и се обърна.

Уверявайки се, че никой от членовете на семейството ми не е станал свидетел на това, аз го последвах. Той мина през задната врата на къщата. Минахме през кухнята, надолу по коридора, в който съм била само един единствен път, откакто се нанесохме в къщата. От двете страни на коридора имаше врати. Нейтън отвори едната, сграбчи ръката ми и ме издърпа вътре.

Беше малка стая с двуетажно легло, два шкафа и телевизор, имаше и баня.

Ръката на Нейтън се уви около талията ми и той ме придърпа към себе си, разбивайки устните си върху моите. Установих, че отстъпвам назад, докато не усетих стената зад гърба си.

- Уау. - прошепнах, останала без дъх след горещата целувка с Нейтън.

Той се ухили, ръката му се спусна под кръста ми и се спря на дупето ми, стискайки го леко.

Започнах да се смея.

- Нейтън! - изсъсках, опитвайки се да бъда тиха.

Той се подсмихна на изражението ми.

- Какво? Имаш наистина хубаво дупе, Колинс.
- Спри! - казах, усещайки, че се изчервявам.