Не спираше с целувките.Какви целувки,това направо си бяха смучки.Докато той продължаваше с действията си,изведнъж се чу един вик идващ от стълбището.
Г-жа Парк-Евелин.Десертът ми.-веднага разпознах гласа.Джимин веднага се отдръпна.И да вече ще му казвам Джимин щом ми налита така,няма за какво да имам уважение към него.Чувах стъпките идващи към кухнята.След няколко секунди влезе Г-жа Парк.
Евелин-Много се извинявам,че се забавих с десерта.Ей сега ще го донеса.-тя кимна и ми се усмихна.
Г-жа Парк-Ам...Деца бихте ли седнали за малко.-като по команда и двамата седнахме веднага на масата в кухнята.
Джимин-Какво има?-попита като се усмихна невинно.О ама само такъв изглеждаше...
Г-жа Парк-Ами ще замина за малко в командировка.Нали не е проблем ,че ще ви оставя да се оправяте сами?
Джимин-Не,спокойно.
Г-жа Парк-Добре утре сутринта ще се събудите вече без мен,защото заминавам много рано.-погледна стения часовник и скокна от стола си-У вече е късно такаче лека нощ.-каза на път да излезе,но се спря и се обърна към нас-а и Джимин да се грижиш добре за момичето ми.Чули трябва да се грижиш за нея все едно ти е сестра.
Джимин-Разбира се-каза той,а г-жата излезе от стаята с усмивка-ще се грижа добре за ,,сестричката" ми.-каза като сложи ръката си на кръста ми и ме взе в скута си.Аз веданага подскочих и избягах от него.Взех парчето торта и бързо отидох до стаята на госпожата дадох й го. Веднага излязох и се скрих в моята стая.Легнах на леглото и започнах да мисля за това как ще живея с това момче.Та той ми се натискаше в кухнята,докато майка му беше на горния етаж.А сега когато няма да е в къщата не ми се мисли.В размишления съм заспала на леглото.
Събудих се, отново станах рано сутрин.Надявах се всичко от вчера да е било сън.Но не.След като слезнах долу се захванах с закуската.Докато я приготвях усетих две ръце да обгръщат кръста ми.Човека беше с гръб към мен.Дръпна ме назад далеч от нагорещения котлон.Започнах да викам.
Но точно преди да кажа второто ,,помощ" човека зашептя в ухото ми.
-Уплаши ли се сестричке.Искаш ли батко да те успокои-каза притисквайки ме към себе си все повече и повече.Гласа беше на Джимин.Ах този,вече започва да ми писва от него,много е нахален.
