16.Коя е тя?

1.8K 104 10
                                    

Г.Т.Евелин

Събудих се от говоренето на някой.Отворих очи и сега се сетих ,че Джимин е при мен. Гласът беше неговия. Беше вече сутрин, а слънчевите лъчи влизаха през прозореца.

Джимин-Тя не ме обича-промърмори тъжно.Обърнах се към него едва едва,защото той ме държеше през кръста и ме беше притснал към себе си.Още спеше и то дълбоко, щом не се събуди като се обърнах.-Не ме обича-повтори отново.

Лицето му беше тъжно.От тази гледка ми се сви сърцето,заради това хванах ръката,с която не ме беше обвил в захват.Стиснах я леко и го погалих по бузата.Лицето му се успокои и спря да повтаря думите,,Тя не ме обича".Коя ли беше ,,Тя"?Незнам защо ,но при мисълта да не съм аз ми стана...незнам странно и леко унило.

Г.Т.Джимин

В този момент сънувам най-отвратителния сън,който за жалост немога да контролирам.

Стоях зад един храст.Криех се за да не ме видят Евелин и...и...и Камерън които седяха на една пейка в парка.Незнам как ,но ги чувах какво си говорят.Аа да верно нали беше сън.Хах.

Камерън-Имам да ти казвам нещо.-каза като хвана ръцете й и я погледна в очите.Вбесих се.Исках да отида там и да го пребия ,че я докосва,но не можех да мръдна.Нещо ме беше заковало намястото ми.Гадни сънища.

Евелин-Да Ками!?-попита като се вгледа в неговите очи.Гледаха се някак...влюбено.

Камерън-Още от момента в който се качих на самолета,за да отпътувам далеч от теб, разбрах какво губя.Губя щастието си.Губя приятелката си.Губя момичето което обичам.Обичам не само като приятелка.Но за жалост мозъкът ми отказваше да позволи на сърцето ми да ме надделее.Опитах се да те забравя и успях.Е поне така си мислех.През всеки изминал ден усещах тъга, която се усилваше.Не проумявах защо изпитвам това чувство.Върнах се за да видя родителите ми и те видях в парка.С гаджето ти.Усетих ревността ,но и любовта.Знам че ти си имаш сега приятел,но....-тук сърцето ми се разкъса на парченца.Тук тя го прекъсна с целувка.Целуна го с устни,които принадлежаха на мен.....НЕ!Вече не!

Джимин-Тя не ме обича.-започнах да си говоря сам на глас и да вървя назад.Усетих дървото с,което се сблъска гърба ми.Свлякох се по него докато не стигнах земята и оставих сълзите ми да потекат.

Джимин-НЕ МЕ ОБИЧА-извиках силно.Притворих очите си ,които бяха замъглени заради сълзите,които се стичаха като водопади.

Прислужницата и Богаташа(РЕДАКТИРА СЕ;ЗАВЪРШЕНА)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang