Г.Т.Джимин
Евелин-Ето сега момичето ти няма как да не те иска-каза и разби усните си в моите.Само да знаеше ,че ти си това момиче.
Обожавам устните й.Обожавам нея.Харесва ми да докосвам тялото й.Да го обгръщам с ръцете си и да го притискам към себе си.Искам да...и тук мислите ми бяха прекъснати заради отделянето от целувката заради липсата на кислород.-Гледа ли ни?-прошепна срещу устните ми.Само кимнах в отговор.Отново щеше да ме целуне ,но сякаш изведнъж и щракна нещо в хубавата главица и заговори:
Евелин-Утре заминаваме!Трябва да напазарувам.-тук свде глава надолу-Ъм ще можеш ли да ме закараш до мола.-повдигнах брадичката й за да ме погледне.
Джимин-Разбира се-прошепнах срещу устните й-но искам нещо в замяна-прошепнах като вече устните ни бяха на милиметри едни от други. Целунах я и тя леко отговори на целувката,като след това започна по-смело да ме целува.Обхванах бедрата й с ръце , а тя ги уви краката си около кръста ми.Изправих се заедно с нея на ръце и тръгнах да вървя към колата,като не спирахме с целувката.Вървях,вървях и най-сетне стигнахме.Отделихме се от целувката, която почти щеше да ме убие.Немога дишам,толкова съм задъхан. Е все пак тази целувка беше от парка до колата ми.Доста дългичко разтояние в което не си пуснахме устните.Тя все още е в ръцете ми.
Евелин-Еее това вече със сигурност я е накарало да ревнува-каза задъхано-може ли вече да ме пуснеш?
Игнорирах въпроса й и отворих вратата на колата с едната си ръка.Поставих я да седне на предната седалка.Заобиколих колата и набързо се шмугнах до Евелин на шофьорското място.Запалих колата и тръгнахме към мола.
Г.Т.Евелин
И така пътувахме в тишина.Бях се загледала през прозореца.Мислех си за целувката...или по-скоро целувките.За ръцете му по тялото ми.За това как искам да прекарам една бурна нощ с него...Ох по дяволите! Разгонила съм се като някъква...-и тук мислите ми бяха прекъснати от това , че вратата до мен се отвори.Не съм устила кога сме стигнали и кога Джимин е слязъл от колата за да отвори моята.Подаде ми ръка която приех със срамежлива усмивка.Чакай какво?!!Защо се засрамих?Ох както и да е.Слезнах от колата,той я заключи и ме хвана за ръката.Тръгнахме да вървим към входа на мола така, както до сега бяхме в тишина,която той взе ,че развали:
Джимин-Разбирам защо не се гримирваш-каза и се усмихна лукаво.
Евелин-Моля?-погледнах го с объркан поглед,докато влизахме в мола.
