Г.Т.Евелин
Красавеца ме целеуна , но аз...аз....аз не исках неговите устни.....мислите ми се прекъснаха от това , че вече не усещам устните на Бекхян.Отворих рязко очи и го видях. Проснат на земята , а до мен имаше някой с качулка.По дяволите що за психари има в този град.Бях упалшена до смърт.Насочих се да помогна на Бекхян , но фигурата с кячулката ме хвана за ръката и ме дръпна към себе си.Хвана ме през кръста и започна да ме притиска все повече и повече към себе си.
Евелин-Аааа...пус-и тук това същество си сложи ръката върху устата ми.Захапах го и той се изпищя.
-Ау-чакай , това ми беше до болка познатия глас на...и тук съществото свали качулката си.Пред мен се откриха русолявите кичури на Джимин и сладичкото му лице , което сега беше раздразнено и някак тъжно.Странно.
Евелин-Дж-джимин-възкликнах щом го видях.Той не каза нищо , а просто тръгна напред държейки здраво ръката ми.Дърпаше ме в посока към вилата.Предполагам , че отиваме там.-Джимин-опитах се да го заговоря , но от негова страна отново не се чуваше и гък.Не разбирам за какво е всичко това.Разбирам , че сме гаджета , но не е с истински чувства...Смисъл много се вживява....Въпреки че когато ревнува ми харесва по някъква странна причина.
Докато се усетя вече бяхме стигнали до вилата.Джимин връхлетя с мен вътре и точно тогава г-жа Парк минаваше по коридора и ни видя.
Г-жа Парк-Здравейте деца-каза с усмивка-след мялко ви чакам на вечеря-каза и тръгна да върви на към кухнята-Между другото много си красива Евелин-чух да казва.
Осъзнах че Джимин все още държеше ръката ми , но не за дълго.Одръпна рязко ръката си от моята и тръгна да се качва по стълбите , след малко чух и блъскането на врата от горния етаж.Толкова ме плаши.Какво толкова има.
15 минути по-късно
Излезнах от статята ми и тръгнах да въвя напред към кухнята.Честно да ви кажа малко ме е страх да отида.На Джимин нещо му става.Незнам защо , но отвътре като го гледам разтроен ми става ....незнам....гадно.Ем явно съм наистина много състрадателен човек.
Неусетно съм достигнала вече до кухнята.Отворих плахо вратата и с наведена глава казах:
Евелин-Добър вечер-по-скоро бе като шепот ама карай.
Г-жа Парк-Добър вечер срамежливке.-засмя се тя-Хайде сядай-направи ми жест и аз се приближих до масата и седнах до г-жа Парк.И за мой късмет Джимин бе срещу мен.Главата ми все още бе надолу.Госпожа Парк се погрижи за това като повдигна брадичката ми с пръст.-Все още ли не си разбрала , че ти си част от това семейство.Не е нужно да се срамуваш.Дори няма от какво.-засмя се-Хайде сега да ядем.-каза и след това започна да яде от порцията си.Беше ме страх да погледна към Джимин , колкото и да исках да го направя.Самото му излъчване ме прави щастлива и в момента отвътре изгарям да го погледна.Много странно за човек, когото не харесвам.
