Евелин-Защо...Съм...По....Бельо?
Джимин-И аз това се питам.Защо не си без него.Не знаеш колко ми беше трудно да се удържа да не махна и него и да те изчукам.Но предпочитам да чувам как стенеш името ми, отколкото докато спиш да го направя-каза прехапвайки и облизвайки устни.
Евелин-Ох значи нищо не сме правили.Нали!?
Джимин-Тогава не, но сега ще-каза и ми се качи отгоре започна да целува врата ми.Не можех да помръдна.Как можах да си издам слабото място.Сега немога да направя нищо и той,той,той ще.-мислите ми и действията на Джимин бяха прекъснати заради звъненето на телефона му.Моето спасение.Който и да е го обичам безкрайно много.Джимин стана от мен с недоволство и си взе телефона.
Джимин-Ало.Да мамо добре сме.Ти как си.Да да грижа се за "сестричката" ми много добре.-каза и ми изпрати въздушна целувйа,докато аз обличах някъква тениска.Първото нещо което намерих беше тя.Не искам Джимин да ме гледа,нищо че вече ме е гледал и то през цялата нощ.Ъххх ужас.
Много бързо избягах от стаята на Джимин и отидох в моята.Веднага я заключих.Облегнах се на вратата и се свлякох по нея дишах тежко.Боже мой кога ще скъса с мен това момче.Това е втория ден от ,,връзката" ни , а аз немога да издържа.Не е честно , аз не мога да скъсам с него,когато поискал и тогава.По дяволите.Ох успокой се като види че не може да спи с теб ще иска да скъсате.Успокой се.
Станах от земята и погледнах стенния часовник в стаята ми показваше ,че е 10:00.Ужас трябваше да съм станала още 7:00.Веднага тръгнах да излизам ,но се усетих че съм само по тениска коята не е моя.Ох мамка му това е вчерашната тениска на Джимин.Веднага я разкарах от мен и метнах на пода.Бързо си извадих един клин и една тениска.Сресах си косата.Огледах се в огледалото и излезнах от стаята.
Като слезнах по стълбите се сетих ,че вчера почистих всички стаи.Е без тази на Джимин.Значи днес ми е свободен ден.Отидох в кухнята за да си направя закуска.Влезнах в кухнята и заварих Джимин така,както си беше сутринта.Само по шорти да сервира в чинйи палачинки с ягоди и сметана.
Джимин-Здравей-каза ми с усмивка.
Евелин-Ти си направил закуска-попитах очудено.
Джимин-Ами не ли очевидно.Хах.
Евелин-Смисъл да....ама това е моята работа.-казах посочвайки себе си с пръст.
