Beautiful angel | Nomin

2

Дойде време за обяд и Джисънг поведе Джено към столовата, като по пътя му разказваше за учителите и за това колко гадна беше тая по английски. Двамата влязоха и отидоха към масата, на която седяха Ронджун и Чонло.

- Е как ти се струва за сега училището? - попита Ронджун поглеждайки към Джено усмихнато.

- Като изключим, че е доста голямо и объркващо, всичко е наред, предполагам. Учениците са доста дружелюбни.

- Да, това е вярно. - съгласи се Чонло.

- Е, има малки изключения, но няма как. - Джисънг хвърли бърз поглед към една от масите в дъното.

Джено също погледна натам, но не забеляза нищо необичайно, което го озадачи още повече.

- Да не говориш за нещо конкретно? - Джено попита небрежно докато гледаше към обяда си.

- Да.

- Не, нищо важно. - Ронджун се намръщи.

- Добре сега определено трябва да разбера. - Джено погледна сериозно към Ронджун. - Да не би да имате от онези групички, които тормозят учениците?

Ронджун въздъхна, разбирайки че ще се наложи да му разкажат.

- Не, той не тормози никой.

- Кой?

- Момчето, на чието място бе седнал сутринта. - обясни Ронджун.

Джено отново погледна към масите в дъното и веднага го забеляза. Момчето с розовата коса от сутринта и още две момчета, които седяха на масата с него.

- И какво за него? - Джено вдигна рамене не намирайки никакъв проблем. Да, изглеждаше малко антисоциален и затворен в себе си, но какво от това.

- Сигурно си забелязал, че страни от всички. Единствените, с които говори са Марк и Хечан, двете момчета, които седят с него. - Джисънг говореше тихо така сякаш се притесняваше да не го чуят. - Те не са лоши, предполагам. Единствения проблем е че са приятели с него.

- Аз все още не разбирам какъв е проблема.

- Ами, има много слухове за него. - започна Ронджун, но Джено го прекъсна.

- Може ли поне да ми кажете как се казва. Така като постоянно повтаряте "него" имам чувството, че скоро ще го наречете онзи-който-небива-да-се-назовава. Говорите така сякаш е Волдемор.