3

1.4K 152 43
                                    

- Гледай къде ходиш глупако!

Джено се обърна и погледна към този, в който се бе блъснал. Оказа се, че това бе един от приятелите на Джемин.

- Марк по спокойно. - другото по-ниско момче хвана ръката на Марк и го придърпа назад.

- Не се меси Хечан. Този се прави на интересен. Идиот!

- Съжалявам. Вината наистина е моя. - Джено гледаше спокойно към тях за разлика от другите три момчета, които стояха зад него и изглеждаха така сякаш ще припаднат от страх.

- Благодаря, че каза очевидното. - Марк извъртя очи.

- Няма нужда да си толкова груб. - Джено се намръщи. - Вече се извиних.

- Не ми се прави на...

- Марк. - Джемин, който до сега само наблюдаваше случващото се, се обади и застана пред Марк бутайки го назад.

- Какво правиш!?

- Не се дръж като задник. - каза с досада Джемин. - Вече се извини.

Марк хвърли последен злобен поглед към Джено и се обърна тръгвайки надолу по коридора. Джемин и Хечан го последваха без да казват и дума повече, правейки се, че другите изобщо не бяха там.

- Джено, добре ли си!? - Ронджун се приближи до него и хвана раменете му.

- Да, защо да не съм.

- Ти сериозно ли!? - Чонло го погледна смаян.

- Всичко е наред. Дори Джемин ме защити.

- Невъзможен си. - Ронджун поклати глава.

- Не бързахме ли за час? - Джено се отдръпна от Ронджун и се обърна да погледне към Джисънг. - Ти какво се умълча?

- Нищо. - Джисънг вдигна рамене. - Между другото вече закъсняхме.

- По дяволите! - изхленчи Чонло.

•••••••

Остатъка от часовете преминаха бързо. След случката преди часа по английски, никое от момчетата не повдигна въпрос за Джемин отново, въпреки че любопитството на Джено нарастваше. Джемин му се струваше различен, до сега не бе срещал момче като него, а дори не бяха говорили. Никога преди не е бил толкова заинтересован от някой, нещо в Джемин го подтикваше към това да иска да го опознае.

Веднага след училище Джено се прибра и се зае с писането на домашните си. Толкова се беше задълбочил в учене, че дори не бе забелязал, че наближаваше пет, докато майка му не влезе в стаята му, прекъсвайки го.

Beautiful angel | NominWhere stories live. Discover now