Beautiful angel | Nomin

35

- Мисля, че толкова учене ни е достатъчно. - въздъхна Хечан и затвори учебника си по математика.

- Ние учим от двайсет минути. - Джемин извъртя очи.

- Напълно достатъчно. - каза Хечан.

- Съжалявам, че прекъсвам спора ви, но аз трябва да се прибирам. - обади се Джено и започна да прибира учебниците в раницата си.

- Е, Хечан сега ще се наложи да отидеш до стаята на брат си.

Хечан затвори очи и въздъхна, преди да облегна ръце на малката холна маса и да се изправи. Запъти се към стаята на брат си с тежка стъпка, демонстрирайки колко му беше неприятно. Спря се пред вратата и заблъска с юмрук.

- Какво?! - чу се Джони да вика отвътре.

- Трябва да закараш Джено до у тях. - провикна се Хечан.

- Добре идвам след малко.

- Сега  хьонг!

- Добре, добре.

Естествено не стана веднага чакаха Джони в хола около десет минути, преди той да се появи на прага. И разбира се, с цялата си наглост започна да им мрънка, че са се били бавили. Хечан не си премълча и му се изрепчи, но нямаше голям смисъл защото Джони само извъртя очи и го изблъска на страни.

- Кой от вас трябва да закарам?

- Мен. - обади се Джено.

- Да вървим, хайде.

Джено кимна, но преди да го последва се обърна към Джемин.

- По-късно ще се разберем за довечера. - прошепна той и се приближи поставяйки кратка целувка върху устните му.

Щом се отдели, Джемин бързо извъртя поглед настрани, усещайки, че се изчервява.

- Идваш ли или не? - провикна се Джони.

- Да. - Джено се обърна и го последва.

Когато излязоха извън входа, Джено започна да се оглежда, чудеше се, коя ли бе колата на Джони, но другия единствено продължаваше да върви надолу по улицата. Джено го следваше тихо, но скоро реши да се престраши и да го пита.

- Ъм, къде точно е паркирана колата ти?

- О, колата ми е в сервиз за ремонт.

- Какво!? - почти извика по-малкия. - Ама нали трябваше да...

- Успокой се. - засмя се Джони и погледна през рамо към него. - Ще отидем при един приятел. Оказа се, че гаджето му също живее в твоя квартал и трябва да го закара.