Beautiful angel | Nomin

43

Джемин влезе тихо в стаята на Джено,не искайки да го събуди ако се окажеше, че спи. Другия се оказа, че бе буден и гледаше нещо от телефона си.

- Как се чувстваш? - попита Джемин привличайки вниманието му.

Джено остави телефона и погледна към розовокосия, усмихвайки се широко.

- Сега след като си тук съм много по-добре.

- Не се лигави сериозен съм.

- И аз.

- Стига, цял ден се тревожа. - Джемин седна на края на леглото.

- Добре съм. Температурата ми се смъкна, също и вече не ми е толкова зле. Даже почти изобщо, но Дойонг хьонг настоя да си почивам.

- Прав е. - Джемин предърпа завивката и го покри до раменете. - Почивай и спи.

- Два следобяд е, почти цял ден спя, не ми се спи повече.

- Трябва да почиваш.

- Скучно ми е. - измърмори Джено и се отви, за да скръсти ръце.

- И как мога да те разведря?

- Ела да се гушкаме.

Той разтвори ръце в очакване. Джемин не смяташе да чака втора покана, дръпна завивката и се намести до него на единичното легло  Джено обви ръце около кръста му и го придърпа към себе си, докато другия положи глава на гърдите му.

- Сега вече и да ме карат, няма да се махна от леглото. - въздъхна доволно Джено.

Джемин се усмихна, притискайки се още повече към него. Джено обгърна кръста му и с другата си ръка, с този си захват го издърпа, настанявайки го в скута си. Джемин се засмя тихо, облегна ръце на гърдите му и се наведе надолу, за да го целуне.

- Джено... - каза тихо Джемин срещу устните му преди да се надигне. - Трябва да ти кажа нещо.

- Какво?

Джемин прехапа устна. Не знаеше как да подходи към темата с родителите му.

- Преди това те предупреждавам да не ме прекъсваш, докато не се изкажа.

- Всичко наред ли е? - намръщи се Джено.

- Да. Просто днес родителите ти говориха с мен...

- Да не са те обидили!?

- Нали ти казах нещо! - Джемин го изгледа предупредително.

- Слушам те.