- Най-накрая! - въздъхна Хечан излизайки от училище следван плътно от Марк.
Джено и Джемин вървяха малко зад тях, хванати за ръце. Джемин извъртя очи, но предпочете да не коментира излишното драматизиране от страна на Хечан, защото знаеше, че щеше да прерастне в спор, а изобщо не му се занимаваше с него. Джено се оглеждаше разсеяно, потънал в мисли както бе през по-голямата част от деня.
Вчерашния разговор с родителите му и тяхната забрана да се вижда с Джемин не му даваха мира. Не смяташе да ги слуша, нямаше начин да се откаже от Джемин, това беше абсолютно изключено. Но се тревожеше от това каква ще е реакцията на родителите му когато разберат, че още са заедно.
- Хей, какво ти има? - попита Джемин тихо, уверявайки се, че другите две момчета не ги слушат.
- Нищо. - Джено погледна към него и се усмихна, не искаше да го тревожи.
- Сигурен ли си? Държиш се странно.
- Просто вчера учих до късно за глупавото контролно по история и съм доста уморен.
На практика не го лъжеше наистина учи до късно.
- Хей какво ще кажете да отидем вкъщи и да учим заедно. - Хечан прекъсна разговора им.
- Да, защо не? Джено? - Джемин погледна към него.
- Добре, но ще трябва да се прибера преди шест, не искам да се карам майка си и ще е по-добре да съм вкъщи преди да се е върнала от работа.
- Нямаш грижи. - Хечан се усмихна. - Ще кажа на брат ми да те закара.
- Не знаех, че имаш брат.
- За жалост имам. - Хечан извъртя очи.
•••••••
Пристигнаха пред блока на Хечан сравнително бързо. По-голямата част от пътя бе изпълнен в някакъв безмислен спор воден между Марк и Хечан, който бе прекратен в момента когато Джемин се опита да спъне Марк, за да го накара да млъкне. В този момент Марк бе благодарен, че Джено бе там, защото ако не беше той определено щеше да се изплющи на тротоара.
Хечан извади ключовете си и отключи вратата на входа. Джено веднага се насочи към асансьора и точно щеше да натисне копчето, когато Хечан го спря.
- Няма смисъл да се мъчиш, не работи и едва ли някога ще проработи.
Джено въздъхна.
YOU ARE READING
Beautiful angel | Nomin
Fanfiction- Не ми благодари. Не го направих за теб. - Уау, мило. - Животът е несправедлив, свиквай. - Аз съм Джено, между другото. - Не ми пука, кой си.