27

1.3K 155 11
                                    

Щом смяната му свърши Джемин излезе от магазина и се насочи надолу по улицата. В началото планираше да се прибере, но после размисли. Спря на място. Дали да не отидеше да се разходи? Имаше нужда да остане сам и да събере мислите си.

Решавайки да отиде към отдалечената част на квартала, Джемин зави в ляво и продължи нагоре по улицата. Вдигна качулката си и пъхна ръце в джобовете си. Вървеше бавно с наведена глава, съзерцавайки плочките на тротоара. Минаваше шест, почти се беше стъмнило, усещаше се студения вятър от време на време. Джемин вдигна глава поглеждайки към небето, виждаха се тъмните облаци и започна да се надява да не завали.

Когато най-накрая стигна, Джемин отиде в онази изоставена разпадаща се сграда и се качи на покрива. Обичаше това място заради спокойствието, можеше просто да стои и да обмисли всичко нинаващо през ума му докато наблюдаваше гледката към част от града в далечината.

Седна на единия край на студената повърхност и кръстоса краката си. Сега от високо усещаше колко студен бе вятъра. Джемин си пое дъх и го задържа, след това издиша бавно.

В съзнанието му изкочи случилото се с Джено, точно на това място. Страхуваше се, беше дори ужасен. Толкова много се бе привързал към него, не искаше дори да мисли за възможностите, че другия може го напусне. Вярваше му въпреки опасенията си. Знаеше, че няма да го нарани, вече бе разбрал, че думите му не са празни приказкиприказки, но все пак се чувстваше несигурен в себе си.

В момента осъзна как му се искаше Джено да е до него, тук и сега.

Дали да му звънне?

Щеше ли да се съгласи да дойде до тук?

Но щеше да разбере ако не искаше.

В крайна сметка реши да му звънне, поне колкото да чуе гласът му.

Джемин извади телефона от джоба си и набра номера му. След няколко сигнала вдигна.

- Нана, прибра ли се? - чу се гласът на Джено от другата линия.

- Не още.

- На работа ли си, трябваше да...

- Не, не съм. - Джемин направи пауза. - Имах нужда да се разходя малко.

- Мхмм.

Настъпи мълчание. Джемин стисна очи и преглътна тежко преди да продължи.

Beautiful angel | NominWhere stories live. Discover now