18

1.3K 157 5
                                    

Джено излезе набегом, тръшкайки входната врата след себе си в бързината. Беше се успал и то доста. Предполагаше, че Джемин сигурно вече е тръгнал без него, но бе приятно изненадан.

Джемин стоеше на отсрещния тротоар и гледаше нещо на телефона си. Джено се усмихна широко и се затича към него.

- Съжалявам, успах се. - той се засмя нервно, при което Джемин извъртя очи и прибра телефона в джоба си, тръгвайки надолу.

- Ако беше закъснял още малко щях да тръгна без теб.

- Но все пак благодаря, че ме чака толкова време. - Джено побърза да го настигне.

- Както и да е. - Джемин извъртя глава настрани, отбягвали погледа му.

Джено се приближи и постави бърза целувка на бузата му. Действието му изненада другия, който се обърна и погледна намръщено към него.

- Защо го направи?

- Защото исках. - Джено понечи да го целуне отново, но Джемин се отдръпна леко.

Джено погледна натъжено към него, но си замълча и просто продължи да върви тихо и малко по в страни от другото момче. Явно бе прекрачил границата отново. Беше толкова трудно да разбере по какъв начин да подходи към Джемин. Вчера се целуваха ненаситно, без той да възразява, а когато преди малко Джено се опита да го целуне по бузата, Джемин се отдръпна.

Започваше да се ядосва. Но се ядосваше на себе си, че винаги правеше нещо грешно, което в резултат отдалечаваше Джемин от него. Може би беше рано за целувки. И двамата не бяха наясно какво точно чувстват един към друг. Джено предположи, че ще е по-добре да изчака докато обмислят нещата.

Джемин веднага забеляза промяната в Джено, щом избегна целувката. За момент съжали за действието си, но в същото време бе уплашен. Привързваше се прекалено много и прекалено бързо към брюнета, още повече сега когато бяха прекрачили границите на приятелските отношения.

Не му беше приятно да вижда Джено натъжен, колкото и да му казваше, че му досажда и че предпочита да мълчи, точно сега искаше да просто да чуе смеха му или някоя от глупавите му, лишени от всякакъв хумор, шеги. Джемин не беше сигурен как да постъпи. Погледна към Джено прехапвайки устна, докато мислеше как да оправи нещата.

Джемин реши да се приближи небрежно и закачливо да бутне Джено, предполагайки че това ще разведри обстановката, но уви. Брюнета само се отдръпна мислейки, че пречи на другия. Това накара Джемин да се почувства странно, появи се някаква тъпа болка, идваше му да изкрещи. Не беше сигурен какво е това чувство, но знаеше, че не му харесва и не искаше да го изпитва никога повече.

В изблик на отчаяние, не знаейки какво друго да направи, Джемин отново се приближи и без да се колебае хвана ръката му преплитайки пръстите им заедно.

Джено вдигна глава и погледна изненадано към другия.

- З-защо го направи?

- Просто исках. - отговори Джемин и се усмихна. - Виж, поради някакви неопределени и странни причини, може би има някаква минимална вероятност аз също да те харесвам. - той бе забил поглед в плочките на тротоара, усещаше как бузите му пламнаха.

- Минимална, казваш. - засмя се тихо Джено.

- Може да стане и несъществуваща! - заплаши го Джемин. - И не съм се доизказал още!

- Добре де, млъквам.

- Нека да не бързаме... Искам да съм сигурен в чувствата си.

- Разбирам и съм съгласен с това. И аз мисля така. - Джено кимна с глава.

- Още нещо. - Джемин въздъхна, осъзнавайки какво бе на път да каже. - Недей да мълчиш. Предпочитам да слушам безмислените ти глупости, пред това да се цупиш.

Джено се усмихна широко, чувайки думите му.

Вървяха към училище бавно, въпреки че и двамата осъзнаваха, че ще закъснеят, но моментът, който споделяха сега, им се струваше по-важен.

Пристигнаха в училище, вече щом бе минала половината от първия час. Когато приближиха портите Джемин пусна ръката на брюнета. Джено го погледна въпросително, не му харесваше липсата, която усети щом ръцете им се отделиха.

- Не искам да ни видят. - обясни Джемин, без да осъзнава, че това нарани другия, и тръгна напред към входа.

Джено се опита да не обръща внимание на думите му и да се съсредоточи над предишния им разговор и на това, че Джемин може би изпитваше нещо към него. Въпреки това не можа да скрие натъжения поглед, който Джемин не забеляза.

•••••••

•••••••

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Beautiful angel | NominWhere stories live. Discover now