40

1K 137 38
                                    

Джено седеше мълчаливо на мястото до шофьора и гледаше през прозореца. Беше развълнуван, но и доста притеснен. Все пак щеше да живее с някой, който не познаваше. Но от друга страна бе благодарен.

За негова изненада, колата спря след няма и десет минути път. Интересното бе, че всъщност това място му бе доста познато, но за в момента не можеше да се сети от къде.

Той погледна към Джони, който вадеше ключовете от колата и се канеше да излезе.

- Пристигнахме ли? - попита го Джено скептично.

- Да, казах ти, че е на близко.

Джони отвори багажника и извади от там двата куфара, като подаде само единия на Джено, а другия взе той.

Двамата влязоха във блока, пред който беше спряна колата и в момента, когато застанаха пред асансьора, Джено си спомни къде точно бяха.

Тук живееше гаджето на Дойонг, чието име сега не можеше да си спомни. 

Дали в действителност отиваха при него? Имаше вероятност просто да отиваха при друг, но все пак Джено предчувстваше, че ставаше въпрос именно за него.

Слязоха на седмия етаж и се озоваха отново пред познатата черна врата.

- Защо не ми каза, че става въпрос за него?

- Не си ме питал. - Джони вдигна рамене.

- Но питах Хечан.

- Да, Хечан. Сам си прави изводите. - Джони засмя и натисна звънеца, задържайки повече от необходимото.

Вратата се отвори рязко разкривайки лилавокосото момче с ядосано изражение.

- Майната ти задник. - каза той през зъби. - Мисля, че бях достатъчно ясен какво ще стане с пръста ти ако още веднъж натиснеш така звънеца.

- И аз се радвам да те видя Джехьон. - усмихна се Джони и му връчи куфара, който държеше, след това посочи към момчето до себе си. - Това е Джено, новия ти съквартират. А сега, чао.

Той побърза да се качи в асансьора и дори не изчака да получи отговор.

Джехьон въздъхна и погледна към Джено, който го наблюдаваше леко притеснено.

- Няма нужда да се притесняваш влизай. - Джехьон му махна с ръка и другия го последва навътре.

Джехьон го поведе към една от стаите, отвори вратата с ритник, тък като ръцете му бяха заети от куфара, и влезе. Остави багажа на Джено до леглото и се обърна към него.

Beautiful angel | NominWhere stories live. Discover now