Beautiful angel | Nomin

39

- Вие още ли не сте станали!? - извика майката на Марк, щом влезе в стаята на двете момчета. - Ще закъснеете за училище!

- Ей сега, само още десет минути. - измрънка едва разбираемо Марк, лицето му заровено във възглавницата.

- Ставай! - майка му издърпа завивката от него, хвана го за рамото и го разтърси силно. - Всяка сутрин едно и също! Ставай!

Марк изръмжа и се изправи в седнало положение.

- Доволна?

- Да. - майка му се усмихна и се обърна към другото момче. - Джемин ставай, ще закъснееш.

Марк се намръщи недоволно.

- Мен защо не ме будиш толкова мило?

- Стига си мрънкал, а се приготвяй. - с това тя излезе и тръшна вратата след себе си.

Двете момчета станаха и започнаха мълчаливо да се приготвят.

Когато излязоха вече се бяха разсънили.

Хечан ги чакаше седнал на стъпалата пред блока, докато си ровеше из телефона. Щом чу вратата да се отваря погледна през рамо към тях и бавно се изправи.

Джемин се надяваше, че ще си замълчи. Не си беше доспал и последното, което искаше бе да слуша досадното мърморене на Хечан, но разбира се беше невъзможно другия да си премълчи.

- Най-накрая благоволихте да дойдете. Чакам ви от петнайсет минути.

- Съжалявам Хечани, но вчера си легнахме късно, чаках Джемин да се върне, а той пристигна в четири сутринта. - Марк му направи мили очички, но другия го погледна отегчено.

- Нали ти казах, че преувеличаваш. Да не си му майка, че да му държиш сметка.

- Да, но си заслужаваше да го изчакам. - Марк се подсмихна. - Ако знаеш какво е...

- Затвори си устата! - процеди през зъби Джемин, но бе игнориран.

Марк се приближи към Хечан и започна да му шепти в ухото. Минута по-късно Хечан се ухили широко.

- Аз ти казах, че ти прави намеци! - възкликна драматично той. - Казах ти!

- Не мога да ви понасям, задници такива. - измърмори Джемин и тръгна напред, не обръщайки внимание на двете момчета, които вървяха след него и правеха всичко възможно, за да го дразнят.

•••••••

Когато наближиха дома на Джено, видяха, че той вече ги чакаше. Стоеше на тротоара, ръцете му пъхнати в джобовете и се оглеждаше замислено.