Beautiful angel | Nomin

12

Следващите няколко дни Джено продължи всячески да се опитва да се сближи с Джемин и с радост би казал, че имаше доста голям прогрес. В училище Джемин все още предпочиташе да не разговарят, но пък Джено продължаваше да седи на чина до него и не смяташе да се връща на предишното си място. За съжаление все не успяваше да спечели вниманието му и понякога имаше чувството, ще седи сам.

Прогресът в цялото сближаване беше след училище. Двамата се прибираха заедно, без Джемин да се опитва да го отблъсне, дори напротив. През целия път разговаряха постоянно, откривайки доста допирни точки и еднакви интереси по не малко теми. Двамата обичаха да четат, доста различна литература, но имаха общи любими автори и прекарваха доста време обсъждайки любими части от книги.

За жалост Джено все още не можеше да спечели доверието му. Когато разговаряха можеше да забележи как на някои моменти Джемин се възпираше, точно преди да каже нещо. Това натъжаваше брюнета, но го разбираше. Познаваха се отскоро и беше наистина благодарен, че Джемин поне му бе дал шанс.

Сега Джено вървеше към входа на училище с бърза крачка, знаейки че Джемин най-вероятно го чакаше извън училищния двор. Точно когато излезе усети как някой хвана ръката му и го дръпна леко, принуждавайки го да се обърне.

- Ронджун? Какво има?

- О, нищо. - започна Ронджун отбягвайки погледа на брюнета. - Просто се чудех, дали искаш да излезем някой път?

Джено свъси вежди гледайки объркано към другия. Що за странен въпрос? Естествено, че искаше, все пак бяха приятели. Не разбираше защо другия изглеждаше толкова притеснен.

- Да.

- Наистина ли!?

- Ами да, все пак сме приятели.

Усмивката, която само преди секунди се бе появила на лицето на Ронджун изчезна бавно превръщайки се в разочаровано и натъжено изражение.

- Да разбира се... - той каза посърнало, но след миг отново се насили да се усмихне. - Искаш ли да отидем някъде сега?

- С удоволствие, но... - Джено погледна в стани към тротоара и забеляза Джемин, който се беше облегнал на оградата. - Джемин ме чака, ще се прибираме заедно.

Ронджун извъртя очи и изпуфтя.

- Не мога да повярвам.

- Какво?