Beautiful angel | Nomin

13

Джено и Джемин се прибираха от училище, бяха абсолютно вглабени в разговора си, не забелязваха никой около тях.

В началото, когато започнаха да откриват общи теми, Джемин беше доста учуден, че изобщо имат до някаква степен еднакви интереси, но сега вече не беше учуден. Бе изплашен.

С Джено се сближаваха прекалено бързо. Джемин можеше да го усети как просто се настанява в живота му, сякаш там му е мястото и колкото и да го отблъсква, Джено няма намерение да напусне. На някои моменти осъзнаваше как бе на път да каже повече от колкото трябва, а това не беше добре.

Беше се научил да се изолира от други, да крие чувствата си, защото не искаше да дава шанса на някой да го нарани. Вече бе пострадал достатъчно от семейството си, за да позволява да някой друг да го наранява.

Беше му лесно да говори с Джено, другия беше забавен и устроумен, също така и доста досаден на моменти, но въпреки че Джемин не би си признал, това в него му харесваше също. Беше доста по-интересно, също така и изнервящо за моменти, все пак колкото и да се опитваше не можеше да намери нещо, с което да си каже, че не му е приятна компанията на другия.

- Ще те накарам да го изгледаш! - подметна закачливо Джено, кикотейки се.

- Няма да стане. - заяви твърдо Джемин.

- Black buttler е едно от най-добрите анимета.

- Категорично не.

- Хайде де, Нана!

- Ох, казах ти да не ме наричаш така! - измърмори Джемин поглеждайки злобно към брюнета.

- Но защо?

- Не ми харесва.

- Но на мен ми харесва.

- Но става въпрос за моето име.

- Тогава и ти ми казвай, по начин, по който не ми харесва. - предложи Джено.

- Хм, добре. - Джемин се подсмихна. - Ще те наричам идиот, какво ще кажеш?

- Добре Нана.

- Ъгх! Понякога си изключително досаден.

- Знам, доста често го повтаряш. - Джено се засмя. - И да се върнем на темата. Хайде де, моля те поне един епизод. Няма да съжаляваш.

- Ако ти кажа, че ще си помисля, ще спреш ли?

- Да!

- Добре, може и да го гледам, но един епизод.